Рогозенското златно съкровище

Прочутото Рогозенско съкровище е открито във врачанското село Рогозен и е най-голямото сребърно съкровище по нашите земи. То тежи повече от 20 кг и съдържа общо 165 предмета от сребро, някои от които са позлатени. Според специалистите това е и едно от най-значимите антични съкровища, открити в Югоизточна Европа, което е представило България дори в парижкия Лувър!

Удивително е, че е открито случайно, в зеленчукова градина в центъра на селото и то неотдавна – през 1985 г. Местен жител решава да изкопае водопровод в двора си и изведнъж, само на 50 см под повърхността, пред него се открива невероятна гледка – купчина сребърни съдове, наброяваща 42 канички, 22 фиали и една чаша. Известно време откривателят им ги съхранява в дома си и даже ги ползва, но бавно слухът за съкровището се разчува и той предава намерените предмети на сътрудниците на врачанския исторически музей. Археолозите продължават разкопките и не след дълго откриват още 100 сребърни съда. Така общият брой на предметите на Рогозенското съкровище достига 165 сребърни съда, от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали. Това е два пъти повече фиали, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.

Няколко са версиите за собствениците на съкровището – най-вероятната е, че е принадлежало на знатен род от тракийското племе трибали, живяло по тези места. Според експерти от музея във Враца, то е събирано в продължение на много години – от 5 в. пр. Хр. до 40-те години на 4 в. пр. Хр. Според археолозите богатото находище показва, че по тези земи е съществувала силна тракийска държава, а нейните владетели са управлявали обширна територия извън пределите на днешна Северозападна България.

Вероятно предметите от съкровището са придобити по различен начин – като плячка, чрез търговски обмен или като дипломатически подаръци, за което свидетелстват надписи от владетелите на одриското царство Котис І и сина му Керсеблепт.

Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траки, в които централно място заема Великата тракийска богиня, представена като повелителка на природата и най-вече на животинския свят. Върху една от каните тя е яхнала лъвица и е въоръжена с лък и стрела.
Има различни теории защо съкровището е заровено в земята и то на две места. Най-разпространена е версията, че е укрито по време на военен конфликт: походът на Филип в Тракия (339 г. пр. Хр.), или „голямото келтско нашествие“ (279 г. пр. Хр.)

Един от най-интересните съдове е фиалата, представяща мита за Херакъл и Агве. Откриването на този съд, произведен в някое от ателиетата по Егейското крайбрежие, доказва активните контакти на местното тракийско население с останалите райони на античния свят – има съд, за който се предполага, че е дело на майстори златари от Персия.

Вър­ху съ­до­ве­те от Ро­го­зен е по­ка­за­на Ве­ли­ка­та тра­кийс­ка бо­ги­ня, съ­път­с­т­ва­на от сво­и­те све­ще­ни жи­вот­ни. Тя е пред­с­та­ве­на ка­то по­ве­ли­тел­ка на при­ро­да­та и пок­ро­ви­тел­ка на жи­во­тин­с­кия свят. За­то­ва вър­ху ед­на от ка­ни­те тя е ях­на­ла лъ­ви­ца и е въ­о­ръ­же­на с лък и стре­ла.

Каната е с тумбестно тяло, стесняващо се към дъното, върху ниско конично столче. Коничната шийка е с изтеглен навън устиен ръб. Преходът е подчертан с релефен пояс.  Дръжката е лентовидна и е прикрепена към устието и най-широката част на тялото. Центрираща точка върху дъното.

Украсата се състои от хоризонтални пояси от овули, съединени с ламби, отделят тялото от шийката и украсяват столчето. Дръжката, набраздена в центъра от надлъжни канелюри, е припоена към устието с волути, а към тялото с палмета. Дъното е украсено с три разположени на равно разстояние ръба. Върху тялото е изчукана релефна сцена, съставена от два антитетични мотива: богиня, седнала в крилата колесница, теглена от четворка крилати коне, управлявана от колесничарка. В дясната квадрига женската фигура е облечена в дълъг до петите хитон, тя е с боси крака и сплетени коси, спускащи се до раменете. В лявата си ръка тя държи фиала, а в дясната цъфнала клонка. Женската фигура в лявата колесница е облечена в къс до коленете хитон, в лявата си ръка държи лък, а в дясната стрела.

Митологичният сюжет разкрива божествеността на персонажите е подчертана от окрилеността на конете и на колесниците. Атрибутите, облеклото и прическите им показват различния им статус. Вероятно те въплъщават двата женски статуса: девическия (лявата) и матроналния (дясната). Може би каничката е била използвана в празника на двете богини, мислени като майка и дъщеря, които на този ден се срещат. При женските фигури тялото и лицето са във фас, макар че движението се осъществява встрани. Внимание към „жанровите моменти”. Лицата са издължени, чертите са стилизирани. Схематично предаване на детайлите от изображението, чрез което се създава и деокративен ефект.