Панагюрското златно съкровище

Това е един от най-ярките образци на тракийското изкуство по нашите земи. Съкровището е открито на 2 км. от град Панагюрище в далечната 1949 г., но не по време на археологически разкопки, а от трима братя. Докато работят на нивата, те случайно попадат на вкопаната на 2 метра под земята находка.

Съкровището тежи 6,164 кг. и се състои от 9 предмета от чисто злато – една фигона и осем ритона. Според изследователите, златните съдове са принадлежали на владетел на тракийското племе одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. Били са използвани за религиозни церемонии, а в стила и украсата им се съчетават тракийски и елински влияния.

Фиала Злато, вис. 3 см, диам. 25 см; 845,5 г. Около полусферичнота издатината в центъра е разположен бордюр от малки розети; венец от 24 жълъда; три фриза с уголемяващи се африкански глави – общо 72. На гърлото е гравирана стойността на фиалата – 200 статера ½ драхма и един обол по монетната система на град Лампсак (разположен на Малоазийския бряг на Дарданелите). Златото, от което е направена фиалата, се отличава по състав от това на ритоните.

Амфора-ритон Злато, вис. 39 см, диам. 14 см, тегло 1635 г, инв.№ 32 Бордюри по устието, фриз с преплетени палмети и лотосови цветове. Яйцевидно тяло, без поставка/крак. Широк фигурален фриз. В центъра – двукрила врата, фланкирана от йонийски колони с капители с лъвски глави и крилати сфинксове в основата им. Наоколо – 7 мъжки фигури. Вдясно е изобразена фигурата на брадат старец, загърнат в дълга дреха и опрян на тояга. Останалите мъже са воини, голи под преметнатите си мантии и въоръжени с мечове. Един от тях е с малка брада, с тояга в ръка и високи обувки и наблюдава оракула. Друг с рог дава сигнал за атака на вратата. Между затварящите се крила се виждат глави и ръцете на криещ се старец. Фризът е отделен от яйцевидното дъно с палметна линия. Под дръжките са разположени две негроидни глави с отворени уста като чучури. На едната страна един стар силен носи кантарос. До него стои Херакъл с увита хидра. Центърът е запълнен от петлистна розета. Дръжките имат форма на изправени стрелящи кентаври. Задните им крака преминават в канелирани дръжки, предните са опрени на ръба на амфората. От вътрешната страна са гравирани две букви.

Ритон с глава на елен Злато, вис. 13,5 см, диам. 8,8 см, 674,8 г. Дръжката – лъв с лапи върху устието; в основата ѝ – женска глава. Рогът е скъсен и изцяло покрит с релефно фигурално изображение. Седящият Парис във фригийска носия държи овчарска гега в лявата ръка. Издигнал е дясната, за да покаже, че е направил избора си коя е най-хубавата от трите богини. Те са наредени около него: до него на трон седи Хера, вляво седи Атина с меч и шлем. На другата страна – Афродита със сияещо лъчезарно лице, защото е спечелила състезанието, загръща с ръка мантията си. Парис е означен с първоначалното си име „Александър“. Имената на богините също са гравирани.

Ритон с протоме на козел Злато, вис. 14 см, диам. 9 см. Разширяващото се устие с издаден навън профилиран ръб, украсен с жълъден фриз. По-надолу фигурален фриз: Хера седи на трон и държи в дясната си ръка фиала, а с лявата краищата на наметало, преметнато около главата. Вляво и вдясно – Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях – Нике с разперени крила. Имената на боговете са гравирани до главите им. Долният край преминава в протоме на козел с извити рога. Очите се пластично моделирани. Отверстието е между изпънатите крака на животното.

Златен ритон, изработен като глава на амазонка. Косите са прибрани и покрити с воал. Върху шията е изобразена огърлица. Дръжката на ритона завършва с фигурата на крилат сфинкс.

Златен ритон, чиято долна част е оформена като протоме на козел. Върху шийката са изобразени релефно фигурите на Хера, Артемида, Аполон и Нике.

Братя Дейкови – откривателите на Панагюрското златно съкровище.

8.12.1949 г. Братята Павел, Петко и Михаил Дейкови копаят глина за тухли край фабриката “Мерул” в Панагюрище. На близо два метра дълбочина работниците попадат на деветте златни антични съда. “Земята беше изгоряла, не можеше с бел да се копае. Аз почнах с копача да я къртя. Беше останал метър и половина от тоя хендек (ров за оттичане на вода). И като се обърнах към средния брат, белът мина покрай златото. Викам: “Чакайте бе, чакайте! Тука има нещо.” Обърна се една глинеста земя и предметите се показаха. Бяха накуп. Таблата (фиалата) беше отдоле, каната с ръчките (амфората ритон) – в средата, пък другите предмети бяха отгоре. И като се сащисаха, ние рекохме: “Това е само за музея!” Думите са на Павел, Петко и Михаил Дейкови и се съхраняват в златния фонд на Българското национално радио. Честните братя не се изкушават да свият уникалните находки, а тичат, за да ги предадат в Околийския народен съвет. Вземат един по един предметите и ги носят на реката. Измиват ги, после ги слагат в торбите. В един момент забелязват, че едно от ушенцата на амфората е паднало, и се връщат на мястото, за да го търсят. Промиват отново цялата пръст, за да го намерят и донесат. После отиват направо в околийския съвет .”… към обяд в кабинета нахлуха възбудени братя Дейкови и като заявиха: “Вижте какво носим”, изсипаха на масата съдовете от златното съкровище, по което още имаше полепнала глина”, свидетелства в нотариално заверена декларация Стефан Калпаков, който тогава е бил председател на Околийския народен съвет в Панагюрище. Според данните му веднага е било съобщено с телеграми в Пловдив и София, а съкровището е било изложено три дни “във витрината на Хавлиената фабрика, за да го види населението”. На 10 или 11 декември е предадено “в Пловдив, за да го видят и пловдивчани. Добре че се падна на честни ръце, та го занесохме там, дека трябва. Ако беше се паднало на злобни ръце, нямаше така да стане. Като го видяхме каква е красота, веднага ни беше на акъла, че мястото му е в музея. Не са пари, да те дразнят. Това е украса и тя трябва да се варди”, допълват братята. Един от тях завършва разказа с думите: “Аз съм разбрал, че пари и през прага да преливат, като не е здрав челяк, няма файда”. За братята Петко, Павел и Михо Дейкови, които “според събраните сведения в града, са извънредно честни хора”, са били определени първоначални възнаграждения от по 100 000 лева, които впоследствие са завишени на по 300 000 лева. Отделно девет работници, които са били в близост по време на находката, са получили също възнаграждения от 5 до 10 000 лева.