Златното съкровище от Над Сент Миклош

За произхода на съкровището от Над Сент Миклош, за което и до днес се водят дебати, е намерено в самия край на XVIII в. на територията на днешния град Сънниколау Маре (Великия св. Никола) в Румъния. По време на откриването на голямото богатство градът, намиращ се в областта Банат, се наричал Над Сент Миклош и влизал в рамките на Австро-Унгария.

Макар и оспорвана, най-разпространената версия за историческата находка свързва нейното намиране с имената на Кристоф и Кирил Накови – български преселници, занимаващи се със земеделие и търговия на територията на Хабсбургската империя. Те се натъкват на съкровището случайно, по време на изкопна дейност в своите земи, като впоследствие предават находката на императора на Астро-Унгария Йосиф II. Според данните от периода братя Накови били богато възнаградени за скъпоценния подарък. Макар паричната награда, която получават да не е в голям размер, Накови са удостоени с благороднически титли. Според някои твърдения издигането на българските преселници като унгарски благородници след откриването на богатството и последвалата история на техните семейства вдъхновява унгарския писател Мор Йокай за написването на повестта „Сафи“.

Богато инкрустирана чаша с разширено гърло. Единствена по рода си сред златните находки. Чашата е с ниско краче и следи от липсваща дръжка и стъклени апликации. На шестте медальона са изобразени драконоподобни същества, чиито тела сякаш са покрити с брони. Съдът е силно деформиран.

И така, нека все пак обаче изясним какво представлява богатството открито от братя Накови. Съкровището е от 23 златни съда с общо тегло от около десет килограма. Състои се от седем кани, с прецизна релефна изработка и различни размери, шест панички с катарами и дръжки, две чаши, два бокала, две купи с бичи глави, една купа наутилус, едно блюдо, единична инкрустирана чаша и един рог-ритон. У наблюдателя веднага се създава впечатление, че предметите сериозно се отличават един от друг по вид, характерни мотиви, качество на изработката, а и по период на създаване. И наблюдателят, естествено, би бил прав. Очебийно златните предмети не са от един комплект, а вероятно са събирани постепенно, по различни канали и от различни източници, докато накрая не попадат в колекцията на един владетел или управник.

• 

Купа от VIII в., напомняща творба на древноиранското изкуство. Всъщност изобразеното същество е хибридно – рогата и ушите на бик са съчетани със зъби и нокти на лъв.

Предвид историята на Банат като традиционно българско поселение, не е трудно да потърсим връзка на това съкровище с българската държава. Земите на север от р. Дунав, с някои прекъсвания, са под българско влияние до XIV в. Не е за подминаване и обстоятелството, че в близост до Над Сент Миклош, където за открити съдовете, се намират и руините на някогашната стратегическа българска крепост Ченад от периода на Първата българска държава. Изследователите на съкровището се колебаят в неговата датировка, определяйки доста условно граница от около две столетия между седми и девети век. Първото му научно изследване и описание е от 1885 г. и принадлежи на австрийския професор Йозеф Хампел. У нас най-задълбочено го изучават акад. Стефан Младенов, проф. Никола Мавродинов и проф. Станчо Ваклинов.

• 

Кана с изобразени на нея завръщащ се от победна битка конен воин и митологични сцени – най-известният от съдовете. Видно е също и изображението на грифон. Според някои изследователи грифонът е много подобен на десетки достигнали до нас персийски изображения на митологичния звяр.

Освен ценния метал, от който са направени и своя древен произход, предметите от съкровището от Над Сент Миклош могат да се похвалят и с изключителни инкрустации, които с лекота ги превръщат в произведение на изкуството. По много от съдовете са изобразени митологични сцени, в някои от които според експерти се съзират ирански и персийски мотиви, видни са изображения на грифони и други зооморфни фигури, както и кръстове. Последните намекват за изработка или преработване по време на разпространението на християнската религия по българските земи. Характерен мотив е и изображението на конник, което може да бъде открито и в други артефакти, намирани по българските земи. Несъмнено със своите красота и изящество най-много изпъкват пет от по-малките златни кани, върху които преобладават изкусно изработени инкрустации.

Произходът на златните съдове без съмнение е въпросът вълнувал най-много изследователите на съкровището, като са изказвани теории за аварски, тюркски, хунски, маджарски и, разбира се, български произход на находките. Българската следа е добавена с известна неохота, едва след като експерти от България доказват недвусмислено наличието на характерни особености в предметите, които ги доближават най-много до българските културни традиции. Аргументите на родните историографи очевидно успяват да убедят техните чуждестранни колеги, което и всъщност довежда до анотацията на съкровището като „древнобългарско“ в музея във Виена, където е изложено за постоянно. При все това, произходът на богатството, неговия последен притежател и обстоятелствата на неговото укриване остават неизяснени и до днес.

• 

Единственото блюдо сред селекцията от златни съдове. От обратната страна има рунически символи

Сред може би най-любопитните особености на съкровището от Над Сент Миклош обаче е наличието на руническа писменост по някои от съдовете, която силно наподобява на използваните от древните българи знаци, пример за които може да се даде с небезизвестната плисковска розетка. Тези надписи върху съдовете все още създават проблеми на историографите. Има обаче и такива, които се подават по-лесно на дешифриране, като например надписът на български с гръцки букви, който според някои гласи:

“Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го подари за пиене.“

Всъщност както и за повечето особености около съкровището и превода на неговите надписи обикновено провокира различия в мненията на специалистите. Според българския историк Иван Добрев и турския професор Т. Текин, някои от руническите надписи свързват произхода на съдовете с Аспарух и Кубрат.

• 

Стиловете, които се срещат в изработката на златните съдове от съкровището, варират също както и теориите за неговия произход. В някои от находките се срещат византийско влияние, в други има персийски мотиви, а има и такива, които са характерни за езическите култури, като например ритонът. Това многообразие само добавя към мистерията и енигматичното минало на богатството. Легендите и предположенията за него вземат дори фантастични измерения като свързването му с хунския предводител Атила.

Каквато и да истината около произхода на съкровището от Над Сент Миклош, безспорно то е един от блестящите примери за майсторството на българските златари.