Летнишкото сребърно съкровище

През 1967 година в бронзов съд заровен на 50-60 сантиметра, близо до с. Летница, Врачанско е намерено съкровище. Съкровището е открито при прокопаването на основи за овчарник. Група работници попаднали на бронзов съд, обърнат с устието надолу, пълен с множество малки сребърни предмети. Те веднага си ги поделили… По-късно находката била събрана, но и до днес битува съмнението, че части от нея не са върнати.

Според професор Иван. Венедиков, може би е открадната една ажурна апликация от типа “лъв срещу грифон и змии” (Венедиков 1996, 10;). В тази сцена може да се разпознае прототипът на по-късното митраистко божество Айон, все още разчленено на отделните си части, чиято родина може да се окаже Балканския полуостров. Тъй като според древните представи това божество е «единственият създател на вселената», няма как то да бъде дублирано в която и да е украса или схема. Особен показател в това отношение са други две подобни апликации, от Луковит и Долна Козница, които също са открити като единични, в комплексите на които принадлежат. Очевидно става дума за една културно-религиозна специфика, която изключва множественост.
Съкровището от Летница се датира в третата четвърт на 4 в. пр. Хр. (Бошнакова 2000а, 20). Само румънският изследовател Сирбу предполага една по-висока горна граница, която отива отвъд келтското нашествие (350-250 г. пр. Хр.; Sirbu 2002).

Съкровището се състои от апликации към конска амуниция, изработена от сребро с позлата. Част от тези апликации очевидно са украсявали конска сбруя. Конят, слънчев символ според вярванията на траките, е бил на почит при тях.

Летнишкото съкровище е ценен извор на информация за религията и изкуството на траките. То се състои от апликации и други украшения от сребро и позлата за конска сбруя. Ажурните апликации са познати от други находки.

Необикновеното и уникалното в находката от Летница са апликациите във форма на правоъгълни плътни пластинки с релефни изображения от тракийската и древногръцката митология. Осем от тях педставляват тракийския конник Херос. Други апликации изобразяват сцена,  в която хищник напада тревопасно животно, на трети – две хищни животни се бият помежду си. Конският начелник пък е сложна комбинация от изображенията на седнал лъв, глава на бик и растителни орнаменти.

Специалистите определят възрастта на съкровището от Летница на около ІV в. пр. н. е. То се вписва сред най-ценните тракийски реликви, намерени в нашите земи. То е един от най-богатите извори за тракийската митология.Откриването на съкровището става съвсем случайно. Съкровището е намерено в бронзов котел, обърнат с дъното нагоре. Това води до предположението, че може би е заровено като жертвоприношение.

Така е изглеждала конската сбруя със сребърните апликациите по нея

• 

На апликацията е изобразена жена с дълга коса, тежък хитон и гърди – като малки, релефно изпъкнали халки без вътрешни кръгчета, т.е. без ”зърна” в центровете на кръгчетата. По този начин древните са изобразявали жените, които вече са раждали. Тя няма “зърна” на гърдите си, понеже те са „изпити” от откърмените от нея деца. Тази жена е великата богиня-майка – Земята, разбирана и като владетелка на примордиалните води, в които плува нейния спътник – хипокамп (“воден кон”). Статичността на тази богиня “земята” е подчертана от единствения огромен крак, на който е стъпила (като “оловен войник”).

• 

На тази апликация е изобразен „мистът”, облечен в дрехата на отсъстващата (заместена) млада богиня (интерпретацията е по Бошнакови). Десният ръкав на дрехата е изобразен, като ”тяло на змей”. Долната половина на облеклото е същото, каквото е върху богинята майката-Земя, включително кръглите, полусферични “перлени орнаменти”. Лявата ръка и тялото над кръста са покрити с “нова материя”. Тя е пресъздадена, като ситна решетка от вертикални и хоризонтални линии, което символизира “човешка” материя, защото е “предена и тъкана”. От същата материя (вероятно лен) са и дрехите на героите в част от другите апликации.

В дясно от „миста” и отново на заден план върху апликацията е изобразен триглав змей с три кучешки глави. Тялото на този змей има същата структура, като на водният кон от предната апликация. Както показват анализите на Бошнакови, става дума за три змии, съединени в едно тяло, които се идентифицират, както следва: лявата змия е Героят (мистът – „детето”), средната змия е Бащата, а дясната – Майката (тази змия има специално означено око, което я отличава като „женско” създание – по анализите на Бошнакови)

• 

На третата по ред апликация е представен голобрад конник с много къса коса, който препуска в галоп наляво. Той замахва с копието си, което държи в дясната ръка над главата на коня. Конникът носи люспеста ризница и “медийски” плътно прилепнали панталони, които се сливат с обувките. Това е „константна униформа” за цялата схема, с малки изключения. На двете ръце на героя, между лакътя и китките, вероятно са поставени златни предпазни шини. В горния десен ъгъл на изображението, в буквалния смисъл на думата “залепена”, за гърба на конника, е поставена, като “емблема”, обърната надясно (обратно на въртенето в схемата) “конска глава със златни юзди и златна грива”.

Сцените, изобразени върху 15-те апликации от Летница, носят социален и религиозен смисъл, най-вече, за да внушат идеята за божествения произход на царската власт.

Изключителната им стойност е в това, че представляват цялостен картинен разказ за пътя , който според тракийския орфизъм, трябвало да премине младият тракийски аристократ, за да достигне съвършенство и да бъде посветен в царската власт. Този път (път на съзряването, на инициацията) продължавал определен период от време, през който знатният младеж преминава 14 обредни стъпки – изпитания, посвещения и мистериални ритуали. Така постепенно усвоявал свещеното знание и постигал безсмъртие.

Не случайно, в известна енциклопедия на индоевропейския свят именно сцената от плочките от Летница е сложена на корицата, защото се смята, че това е най-красноречивата сцена в изкуството за вярванията на индоевропейците.”

Пластинките от Летнишкото съкровище хвърлят известна светлина върху митологията на древните траки и техните вярвания, което ни позволява да надникнем в културата и светоусещането на тези далечни предшественици. Най-често срещаното изображение върху пластинките от Летница е образът на тракийския конник. Ето какво разказва по този повод проф. д-р  Диана Гергова:

“Траките вярват в безсмъртието на душата, в обезсмъртяването на човека и на владетеля, поради което в тракийското изкуство може да бъде много често видян образът на конника. Това е царят-владетел, превърнал се в Бог. Образът на тракийския конник се запазва след това и през Римската епоха, а след християнизацията преминава в образа на Свети Георги.”