Луковитското сребърно съкровище

Луковитското сребърно съкровище е датирано към втората част на IV век пр.Хр. Открито е случайно през 1953 година край Луковит от местен орач през 1953 г. допълнено е през 1955 и 1968 г. Състои се от две групи предмети:

пластинки, апликации за конско снаряжение и
съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 кани и една купа)

Предметите са изработени от сребро като на места някои от тях са позлатени с цел подсилване на художествените образи и за подчертаване на украсата. Фиалите и купата са богато украсени с орнаменти изобразяващи растителни форми, човешки глави и други художествени елементи.

• 

Една от най-големите и най-пищно украсени фиали от Луковитското съкровище е, за съжаление, в много лошо състояние – по-голямата част от шийката липсва. Но дъното показва колко богат е бил декоративният замисъл на майстора. Три концетрични ивици от езичест орнамент отделят основните конструктивни части една от друга. Декорацията е съставена от редуващи се изпъкнали “бадеми” (или “яйца”) и палмети, съединени една с друга чрез волути. Върху дъното са разположени по шест елемента, а върху тялото – два пъти повече. Устието завършва с подгънат надолу бордюр, украсен с позлатени перли и овули. Шията е отделена от тялото с вдлъбната позлатена ивица.

По същия начин е обрамчено умбото на дъното на чашата. Върху шийката са гравирани два скачени с върховете си равнобедрени триъгълника. Този орнамент има много стара история – среща се върху съдовете от желязната епоха.

По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. В трета пластинка от експозицията се вижда как двама конници преследват лъвове, които вече застигнати падат под копитата на конете.

• 

На две пластинки от Луковитското съкровище е изобразен лъв нападащ елен паднал на колене под тежестта на хищника.

Сребърна кана с позлата – украсена с орнаменти

Сребърни пластини с позлата и изображения на грифони

• 

Сребърна конската сбруя с позлата

Тези сцени в тракийското изкуство имат и определен социален смисъл. Те са свързвани с възвеличаване на царската власт. Владетелите и техните дружини разпространявали с всички възможни средства легендите за необикновения си божествен произход и дори с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват.