Боровското сребърно съкровище

Боровското съкровище е тракийско съкровище от V-IV век пр. Хр., състоящо се от златни съдове украсени с протомета на животни и митологични сцени, с надписи на гръцки език („На Котис от Беос“).

Съкровището открито е случайно от Трайчо Стоев през 1974 г. в землището на село (днес град) Борово, Русенско, в местността „Сиври тепе“. При оран тракторите изваждат на повърхността древните предмети. Провеждат се археологически разкопки около мястото, но не се откриват селищни останки или гробищни могили. Това дава пълно основание откритите предмети да се нарекат „съкровище“. Съкровището се състои от пет сребърни предмета с позлата – три ритона, една каничка-ритон и разлата купа. Върху тях са открити надписи свързани с тракийския цар Котис I (383-359 г. пр. Хр.) и се предполага, че целият сервиз му е бил подарен от тракийски владетели в град Беос, където вероятно e имало светилище.

Според една от най-широко разпространените хипотези причината за заравянето му се свързва с опустошително земетресение, което разрушава столицата на гетите – Хелис. Смята се, че те са положили скъпоценните предмети в земята, като жертвоприношение, с което са целяли да я умилостивят.
Друга хипотеза, изказана от проф. Иван Маразов, поддържа твърдението, че заравянето на съкровището има ритуален смисъл, свързан с предаването на властта в Тракия. Предметите са укрити с цел да бъдат намерени, но не от кого да е, а само от онзи, който притежава нужните качества да стане цар.
Боровското съкровище се състои от пет сребърни съда – разлата купа, каничка и три зооморфни ритона. Те съставят ритуален сервиз. Върху три от предметите – каничката и ритоните с протоме на кон и сфинкс – има надписи на гръцки, които са съкратен вариант на следния текст: [Съдът е собственост] на Котис, [дарен] от град Бео[с]. Археолозите и изследователите са на мнение, че съкровището е било дарено от тракийският цар Котис I на съюзен владетел от племето на гетите.

• 

Каничката има яйцевидна форма. Тя е била използвана като ритон. За това свидетелстват следите в горната ѝ част, където има остатъци от и малък, пробит на дъното отвор, откъдето е изтичала течността. Върху каничката е представена сватбата на бог Дионис и Ариадна.

• 

• 

• 

• 

Изобразените сцени по корпуса на каничката са интерпретирани от проф. Иван Венедиков и проф. Иван Маразов.

Според проф. Венедиков, горният фриз представя шестващия тиас на Дионис, който се отправя към пируващите божества, сред които професорът идентифицира фигурите на Орфей и Евридика. В долния фриз са представени самите божества, като централна роля е отредена на Дионис и богинята (вероятно неговата майка Семела или съпругата му Ариадна). Те са заобиколени от два Ероса и силени, които са участници в пиршеството.

Друга интерпретация прави професор Иван Маразов, който предполага, че сцените са свързани с мистериите на Кабирите, като интерпретира иконографски сходства с някои вази от Тиванския Кабирион. Според него, горният фриз също изобразява дионисово шествие с подчертано приповдигната разпуснатост, характерна за света на „природното“. Долният фриз представя брака между богинята и владетеля, т. нар. акт на хиерогамия. Известно е, че хиерогамията е кулминационен момент в мистериите на Кабирите. Проф. Маразов е на мнение, че Боровското съкровище е сервиз с култово предназначение и се е използвал при мистериални практики.

Сребърната купа е с автентични размери, позлатена по горния ръб. Основата на масивните дръжки е изработена във формата на глави на митични същества от свитата на Дионис – сатири. Купата олицетворява онова, което човек получава в резултат на неуморната си работа.

• 

Този ритон има дълъг канелиран рог, завършващ с протоме на кон. Между краката на коня има втори малък отвор за изливане на виното, оформен като лъвска глава. Устието на рога е издадено навън и е украсено с ред лесбийска кима. Под него минава ивица с пластично предаден венец от клонка на бръшлян. Следват вертикални канелюри, покриващи целия рог. То е оформено като фигура на тичащ кон. Пропорциите и обемите на конската фигура са добре артикулирани пластически, а движението на коня е предадено с добро познаване на органичната динамика. Ушите са обърнати с отвора напред, както е свойствено за тракийския животински стил. Митологичен сюжет: конят е едно от най често срещаните животни в тракийската иконография. Самите траки са наречени от Софокъл „конелюбиви”, а у Омир са сред „конеукротителите”.

• 

Ритона с форма на бик има дълъг разширяващ се нагоре канелиран рог, завършващ с протоме на бик. Между краката на бика има втори малък отвор за изливане на виното. Устието на рога не е издадено навън. Под него минава ивица с насечка. Следват хоризонтални канелюри, покриващи целия рог, който влиза протомето. То е оформено като фигура на коленичил бик. Пропорциите и обемите на животинската фигура са добре артикулирани пластически. Ушите са обърнати с отвора напред, както е свойствено за тракийския животински стил. Главата е отделена от тялото с ивица стилизирани къдри – похват, възприет от персийската художествена традиция. Бикът символизира мъжката сила, голямото богатство и успеха.

Ритон с протоме на сфинкс – Изящен предмет, завършващ с протоме на крилат сфинкс. Фигурата на жената-лъв е изобразена изключително прецизно. Лицето е обградено от коси, събрани в кок, гърдите са покрити с пера. Върху шията си фигурата носи огърлица от мъниста и листовидни висулки. Сфинксът е символ на достойнство, кралска власт, мъдрост и могъщество.

Траките са вярвали, че като пият ритуално вино, пречистено през устието на ритона, ще придобият онези, качества, които са носели изобразените върху тях животни и митологични създания.