Златното съкровище от Хотница

Съкровището от Хотница се състои от 44 златни предмета, датирани към каменно-медната епоха , открити при проучването на едноименната селищна могила през 1956 и 1957 г.

През 1956 и 1957, тогавашният Окръжен народен музей Велико Търново провежда археологически разкопки на селищната могила до с. Хотница, под ръководството на археолога Никола Ангелов. В рамките на проучването са открити шест сгради, датирани към края на каменно-медната епоха. Селището е загинало при пожар, като в едно от жилищата са открити останки от 5 силно обгорели човешки скелета, единият от които има медна брадва до главата си. Особен интерес представлява сграда №4, която е с почти квадратна форма, по което се различава от всички останали в селището, които са правоъгълни, и се намира самия център на могилата. Входът ѝ е от юг, а постройката е разделена на две помещения, като северното е по-голямото от двете. В сградата отсъстват характерни за жилищата от тази епоха съоръжения като огнище, хромел (ръчна мелница от два камъка), както и битова керамика. По част от останките от външната страна на стените се откриват следи от оцветяване с червена боя. Всичко това навежда проучвателя на мисълта че, сградата не е била предназначена за обитаване и най-вероятно е имала култово предназначение.

Непосредствено до северната стена на северното помещение на гореспоменатата сграда №4 на купчина са открити 44 златни предмета: 4 кръгли конвексни пластини с голямо отверствие в средата и малки дупки, предназначени за закачане, 39 златни халки и една спирала. Общотото тегло на съкровището е 312 г. Химическият състав на метала е 92% злато и 7,5% сребро. Чистотата на златото 21-22 е карата, което отговаря приблизително на състава на златоносните пясъци в България.

• 

Кръглите пластини с отвори, известни още като идоли, са с приблизително еднаква дебелина (0,5 мм), което вероятно означава, че са изработени от един златен лист. Те имат излъскана лицева повърхност и матирана вътрешна.

• 

Златните халки формират три групи, спрямо дължината си, което говори за форма на стандартизация. Златната спирала е най-тежкият предмет от групата (44 г.). Тя е завита два и половина пъти, дебелината на тела е 3,5 мм.

През 2000 г. са открити три златни пластини. Следващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. Последната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. Тя е намерена на 1-1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света.

А дълбочината на която е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне, а при последната чрез изчукване на метала – 23,5 карата чисто природно злато.

• 

• 

• 

Каменни брадви, игли за шиене на кожи, обредни купи и фигури на богинята майка са сред предмети намерени в района на село Хотница.

Или както казва откривателят на най-старото злато в света от селищната могила край великотърновското село Хотница – доц. Чохаджиев : “Преди 7000 години хората много са пътували и не са познавали стреса. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Хората са си живели и накитите са били по тях и те са ги ползвали в ежедневието.”