Съкровището от Могиланска могила

Могиланската могила е полуразрушен насип във Враца, който дълги години е стърчал в двора на една къща почти в центъра на старата част на града. За незапознатите той бил просто насип или хълм, но археолозите знаели, че там има надгробна могила и през 1965-66 година са проведени археологически проучвания. Били открити 3 гробници. Едната била ограбена още в древността, а другите две сравнително запазени.

Най-интересни са находките в гроб №2. В него са намерени колесница с 2 коня впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението. Отделно зад колесницата е открит още един скелет на кон за който се предполага, че е допълнителен кон за водача на колесницата. Около останките на коня са открити посребрена юзда и сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя. До коня археолозите откриват останките на млада жена без украшения и се предполага, че това е някоя от прислужниците, ритуално умъртвена заедно с господаря си по време на церемониите.

В западната част археолозите откриват ценна находка. Намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см. Главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Открити са и още 47 златни апликации върху и около главата, предполага се, че апликациите са били закрепени към було с което е била покрита главата на момичето, но булото не се е запазило. В лявата и ръка е поставено огледало. До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му.

Златен венец, с форма на лаврови клонки ІV век преди Христа – 205гр.

Масивни златни обеци с декоративни детайли, 37гр.

Обеци на три нива. Принадлежи на вида “разкошни обеци”, за които е характерно обилие от декоративни детайли (гранулирани, филигранни, релефни, скулптурни), разположени на 3 или 4 нива, усложнени от допълнителни орнаментални елементи, маскиращи местата на свързването.

Първо ниво на обеците – диск с пластично изработени розети, със спирали и допълнително прикрепени розети. Второ ниво – ладиевидно оформен елемент, украсен със спирали и перли и фигурка на сфинкс в центъра. Трето ниво – висулки с формата на на жълъди, закачени на дълги верижки.

Известни са 14 екземпляра от античния свят: Мадит (Троада в Мала Азия), полуостров Галиполи (Мала Азия), гробница Z Дервени, Крит, Трапезунд (Италия), Мала Азия (АМ Истамбул) и 7 чифта от Северното Черноморие (Кул-Оба, Болшие Близнеци, неизвестно местонахождение, Феодосия и Херсонес). Цялата серия се датира от втората четвърт на 4 в. пр. Хр. до първите десетилетия на 3 в. пр. Хр.

• 

• 

• 

• 

Каничка от ковано злато. Вис. – 0, 09 м, макс. диам. на тялото – 0, 07 м, тегло – 240 гр. От погребален инвентар в гробница IIІ на Могиланската могила

Каничката от Могиланската могила е с височина от 9 сантиметра, тегло 240 грама, изработена е от злато и е датирана третата четвърт ІV век преди Христа. Тя е оформена от типа с ниско столче. Устието е покрито с перли, под шийката има венец от палмети, а ажурно изработената дръжка има форма на Херкулесов възел. Върху стените на съда са разположени срещуположни колесници двуколки с висящо шаси. В тях са впрегнати четири еднороги коня, чиито кореми образуват права линия. Конските оглавници и нагръдници са украсени с кръгли апликации. Във всяко колесница има кочияш – бог Аполон. Изображенията му са голобради и наивни като стил. Косите са представени с успоредни линии, очите в цялата им дължина, а главата несъразмерна спрямо тялото. Божествеността на персонажите е подчертана чрез окрилеността на колесниците. Вероятно пресъздава митологично царско състезание с колесници от типа на надбягването между Пелоп и Ойномай в Олимпийския мит.

• 

• 

• 

• 

Наколенник, Могиланска могила. Сребро с позлата, изчукване, гравировка. Вис. 46 см. Археологически разкопки на Могиланската могила, погребение №2

Наколенник от Могиланската могила е с височина от 46 сантиметра, изработен е от сребро с позлата и е датиран третата четвърт ІV век преди Христа. Горната част от наколенника е оформена като женско лице с бадемови очи. Косата й е предадена в спираловидни къдрици, на челото се образува хоризонтална плитка. От ушите й висят обеци във форма на птици. Широките ленти по лицето, според специалистите бележат татуировка. Представен е образът на Великата богиня. По височината на предмета се издигат две змии, които завършват с протоми на вълци/лъвове, дясната е нападната от орел, а лявата има криле. Две змии излизат от черупките си, разположени в най-широката част на наколенника, като телата им се извиват S-овидно и лъвските им глави се оказват над главите на долната двойка змии. Лицето е обрамчено от друга двойка змии, завършващи с тела на вълци. Обиците са във формата на орел, а дълги кичури коси падат надолу, завити в края. Челото е увенчано с бръшлянов венец. Върху дясната част на наколенника е гравирано крило. Дясната част на лицето е покрита с хоризонтални позлатени ивици. По всяка вероятност очите са били инкрустирани. В дясната част на наколенника е изобразено крило.

Фиала. Могиланската могила – сребро, позлата, изчукване, припояване. Диам. 10 см., вис. 4 см.; 253г. Инвентар от камерна гробница II в Могиланската могила

Фиала от Могиланската могила е с височина от 4,5 сантиметра, диаметър 10 сантиметра, тегло 117, 16 грама, изработена е от сребро с позлата и е датирана преди 339 година преди Христа. Тялото на фиалата е покрито с канелюри, а дъното е украсено с апликация. Апликацията е изработена с техниката на листовото позлатяване. В центъра е оформена рамка с медальон на богиня в профил. Представена е Афродита, за която имаме сведения, че е била почитана в Тракия. Богинята е с разкошна прическа и носи характерни обеци и огърлица. Фиалата е била част от одриски царски сервиз.

Каничка- ритон. Могиланска могила, ковано сребро – слепяване. Вис. 14 см, диам. уст. 6 см. Погребален инвентар от камерна гробница ІІ, Могиланска могила

Каничката ритон има издължено, яйцевидно тяло, заострено към дъното, дълга шийка, отделена от тялото с два релефни пръстена. Извитото надолу устие е украсено с пояс овули. Долният пръстен е орнаментиран с 2 ивици насечки, имитарищи рибя кост. Тялото е покрито с люспи на шишарка. На дъното има малък отвор за изливане, което превръща каната и в ритон. Като предметна форма най-близки са каничката от Рогозен № 108 и каната-ритон от Борово.

Апликация от конска сбруя от Могиланската могила, Враца – IV в. пр. Хр.

Апликация от конска сбруя от Могиланската могила, Враца – IV в. пр. Хр.

Каничка. Могиланска могила Сребро с позлата. Изчукване, слепяване. Вис. 16,5 см, диам. на тялото – 9 см
Погребален инвентар от камерна гробница ІІ, Могиланска могила

Каничка с яйцевидна форма.  Шийка – висока, конусовидна. Устие – силно изтеглено навън и прегънато надолу, образувайки перваз. Столче – ниско, пръстеновидно. Дръжка – висока, лентовидна, съединява ръба на устието с тялото. В основата на шията – релефен пръстен. Геометрична украса, организирана в позлатени пояси. Ръбът на устието е разработен с насечени перли. Первазът и релефният пръстен са орнаментирани с пояси от двойно очертани овули, а плещите с пояс от двойно очертани езици. Особено богато е орнаментира дръжката. По нейната дължина са разположени две ивици от двойно очертани овули, ограничени от вътрешната страна с лента от перлен наниз. Декоративният ефект е засилен от раздалечаването на двете ивици в горната част на дръжката и съединяването им в основата ù. В основата дръжката завършва с гравирана палмета, а при устието с две волути, посредством които тя е прикачена към съда. Дъното на съда е орнаментирано с два релефни ръба.

Каничка, Могиланска могила. Сребро. Коване, слепяване. Вис. 8 см, диам. на уст. 7 см, тегло236 г.
Погребален инвентар в гробница IIІ на Могиланската могила.

Каничката е с приземиста, без столче на дъното, с къса шия и масивна плоска дръжка, свързваща устието и тялото. Центрираща точка върху дъното. Тялото и е покрито с вертикални канелюри, съединени на върха с ламбди. Върху дъното концентрични ръбове. Като предметна форма и иконография на украсата най-близки са находките от Башова могила и в Колекция В. Божков, както и глинена каничка от Башова могила.