Златната маска на цар Терес

„Златната маска на Терес по нищо не отстъпва по на прочутата маска на Агамемнон“, обичаше да казва приживе нейният откривател, д-р Георги Китов /1943-2008/. Според експертите ювелирната изработка и изяществото на неизвестния тракийския майстор наистина се родеят с изкуството на златарите от древна Гърция. Затова говори и небивалият интeрес към уникалната находка на д-р Китов и експедиция „Темп“. Веднага след като светът научава за нея, златната маска на Терес грейва върху кориците на десетина световни археологически списания. Сред тях са официалното издание на Американския археологически институт –“Arheologi “, “Минерва”, списание, което излиза едновременно в Лондон и Ню Йорк и др. Дори в гръцки издания, които по принцип са скептични към тракийската култура и цивилизация, посвещават на откритието по цели страници.
Д-р Георги Китов и археолозите попадат на безценното съкровище на 19 август 2004 г. в тракийската могила „Светицата“, на няколко километра от град Шипка. Още на съвсем плиткото, в пръстта на открития зидан гроб лъсва изумителната находка. Оказва се, че златната маска е изработена от чисто 23,5-каратово злато и тежи цели 672,5 грама. В световната археология са познати няколко златни маски – от Микена,/Елада/ Тибенище (до Охридското езеро) и Синдос (до Солун). Всички те обаче са направени от тънко златно фолио и теглото им е несравнимо по-малко от това на маската от “Светицата”.
Най-напред зърва блясъка на златната находка спътницата в живота на д-р Китов Диана Димитрова, член на археологическия екип. Маската е била намерена на мястото, където трябва да стои главата на погребания, с лице нагоре, затисната с голяма каменна плоча. Този факт, както и формата й карат тънкия познавач на тракийската култура д-р Георги Китов да направи едно любопитно предположение. Според него маската най-вероятно е използвана като фиала – владетелят вдигал с ръце фиалата -маска, изпивал виното и я слагал на лицето си. Съвсем естествено е било това преобразяване да предизвика страхопочитание у неговите поданици и гости.
Още не се нарадвали на голямата находка, малко след това археолозите изравят от пръста и златен пръстен с издълбан върху него като монограм олимпиец-гребец. Пръстенът също бил изключително фина изработка, без съмнение работа на майстор-ювелир, и тежал 15 грама. Според д-р Китов това е един от най-големите тракийски пръстени, намирани по нашите земи дотогава. От тракийската могила “Светицата” е извадена и първата бронзова ризница-броня, откривана при разкопки в България. Тя е напълно запазена, по очертанията на човешкото тяло. В гробницата археолозите попадат и на няколко копия, голям железен меч и съдове от керамика. Специалистите установяват, че тракийската могила “Светицата” е от средата и втората половина на 5 в.пр.н.е. Заради безценната златна маска, те предполагат, че зиданият гроб най-вероятно е на първия известен одриски цар Терес, живял през 440-480 г. пр. н. е. За него се знае още, че е баща на по-сетнешния прочут тракийски владетел Ситалк.
Гробницата прилича на умален модел на храм. Не само формата, а и находките в нея пораждат много въпроси. В погребалната камера са открити части от човешки скелет – кости от ръце, крака, гръден кош, долна челюст със зъби. Някои от скъпите дарове са били положени не цели, а на части. Всичко това дава основание на проучвателя Георги Китов да предположи, че погребаният в “Светицата” е бил последовател на орфизма.
“Възможно е в могилата да не е погребано цялото тяло на владетеля, а само части от него”, казва той и припомня известната легенда за Орфей. Митичния певец и тракийски цар събирал мъжете, обикаляли по пещерите, пиели вино на корем и се веселели до умопомрачение. Жените им обаче се разгневили, убили подбудителя Орфей, разкъсали тялото му и го разпръснали на различни места. Само главата на певеца била намерена в една река и въпреки отделена от тялото продължавала да пее…
“Съкровището е безценно, с него може да се плати целият ни външен дълг”, казва въодушевен веднага след откритието в “Светицата” пред насъбралите се журналисти и колеги развълнуваният д-р Георги Китов. Мнението му подкрепя и тогавашният директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров /1945-2108/ Според него наистина става дума за находка с огромна историческа и художествена стойност, която не бива да се пресмята в цифри. Но при евентуален търг действително цената само на златната маска можела да стигне милиони долари.
В кампанията на в. “Стандарт “Чудесата на България” и читатели, и специалисти бяха единодушни, че златната маска на Терес в Долината на тракийските царе край Казанлък е архелогическото откритие на десетилетието.