Кралевското златно съкровище

Траките вярвали, че истинският живот започва след смъртта. Затова и се стремели подобаващо да изпратят близките си от тази земя – заобиколени с изобилие и охолство, та да не им липсва нищо в отвъдния свят.

Преди 40 години, в края на един летен ден, археологът Георги Гинев се натъква на каменен гроб, докато проучва една от тракийските могили в село Кралево, област Търговище. А когато от некропола започват да “излизат” златните предмети, разбира, че в разкопаната земя почива тракиец от царско потекло. Наред с находките от най-чиста проба злато,археологът намира и амфора от о. Тасос. Благодарение на нейния надпис, показващ, че е от 265 г. пр. Хр., успява да датира скъпоценностите. Откривателят на т. нар. Кралевско златно съкровище ни напусна в началото на т. г., но името му завинаги ще обикаля земното кълбо заедно със скъпоценностите, обходили досега неедин континент.

Съкровището се състои от 47 златни предмети, както и от керамични съдове – амфора, кана и чаша, погребален венец от глина с позлата, бронзова брадва – разказва Стефан Иванов, уредник в Регионалния исторически музей в Търговище. – Тези находки могат да бъдат разделени на няколко групи – в първата влиза сребърен нагръдник, украсен с две дървета на живота, а във втората – две златни обици с лъвски глави и две масивни гривни във формата на змии, изработени от сребро и впоследствие позлатени.

Златни обици с лъвски глави

Масивни златни гривни във формата на змии, изработени от сребро и впоследствие позлатени.

Най-известната група пък се състои от начелник и 36 златни апликации с кръгла и правоъгълна форма, с които е можело да бъде украсена главата на любимия кон на погребания тракийски владетел.

Фалери. Кралево (4 броя) Злато. Диам. 3,8 см.; 14,8 г, 18,8 г., 20,1 г., 17,1 г. Инвентар на урново погребение. Облицован с камъни гроб под могила III на некропол при с. Кралево.

Четирите апликации са с еднаква кръгла форма. Върху тънка пластинка е запоена друга с полусферична форма, която носи изображението. Отзад на апликациите са запоени халки от тънки плоски пластинки. Полето е оградено с две пластични ивици шнуровиден орнамент, следва широк пояс с кима с перли между овулите. В центъра – глава на Херакъл с брада и мустаци. Овулите са били запълнени с разноцветна стъклена паста, от която на места са запазени следи. Има разлики при отделните фалери в количеството на нанесените овули (33, 34 и 35 бр.). Несъмнено произведения на гръцки майстор. Както човешката глава, така и лъвската кожа са предадени вярно. Гривата на лъва е третирана като едри паралелни кичури, разделени с дъги, брадата на героя е къдрава. Херакъл дава иконография за представянето на местните герои. Аналогии фалерата намира в две кръгли апликации от Мрамор могила, Панагюрище, както и във фалерите от Бабина могила (Украйна).

Златни апликации и елементи – съставляващи конската сбруя

Набузници към конска сбруя. Кралево (2 броя). Злато. щампиране, гравировка. Дълж. 4,6 см., Вис. 3,6 см.; 24,7, 25,9 г. Инвентар на урново погребение. Облицован с камъни гроб под могила III на некропол при с. Кралево.

Двата набузника са с еднаква правоъгълна форма. Направени са от две тънки запоени една към друга пластинки, от които долната е по-голяма. Върху горната пластина е нанесена украсата, а върху долната рамката й. От задната страна е припоена тънка плоска халка. Рамката има външен пояс от шнуровиден орнамент и вътрешен от овули, обърнати с върха навътре, с перли на върха (45 овули на единия набузник и 47 овули на другия). Овулите са били инкрустирани с разноцветна стъклена паста. В полето е представена фигурата на орлов грифон. Върху единия набузник животното е в ход наляво, върху другия – в ход надясно.

Анатомически телата са изпълнени с познание на пластиката в движение. Мускулатурата е предадена релефно, козината – чрез точки, перата на крилата – чрез паралелни редове насечки. Опашката се завива под задните крака на фантастичното животно. Орловият грифон е сред най-често представяните хибридни същества в тракийската иконография. Той бележи края на културния свят, където пази златото на Аполон.

Тази пълна златна конска амуниция е била действаща, тъй като на обратната страна на предметите има халкички, през които са преминавали кожените ремъци. Траките са украсявали главите на конете си по време на парад и на така характерните за тях пиршества.

Висулки към конска амуниция,  Кралево (36 броя). Злато, щампиране, гравировка. Вис. 1,9-2,2 см., шир. 0,7-0,9 см., общо тегло 36,36 г. Инвентар на урново погребение. Облицован с камъни гроб под могила III на некропол при с. Кралево.

Висулките са с еднаква продълговата форма, която е в единия край заострена, а в другия е заоблена. Изработени са от тънка пластина, отдолу конкавна. На задната страна припоена халкичка. Оформени са като глава на пчела в долната и с розета в горната част, тялото е предадено като амфориск. Характерен образец на тракийската горевтика. Стилизацията е доведена до геометрични форми и обеми с почти неразпонаваеми образи. В тракийската иконография подобни като форма и украса предмети срещаме в находката от Долна Козница. Пчелата се среща в маската от Теребенище, както и в нагръдника от Ръжане. Пчелата е символ на Богинята майка (критската богиня, Деметра, Артемида Ефеска), чиито жрици се наричат „пчели”, melissai. Тя открива пролетта, намира заспалия бог на растителността и го буди с ужилването си. Поради това се превръща и в символ на възраждането. Пчелата (melissa) кодира добрата съпруга. Медът, който тя дава, е храна на новородения бог (Зевс), както и всяко новородено се захранва с мед. Той характеризира сладките думи на поета и прорицателя. Медът се използва и като свещена напитка за възлияние и пиене. В Тракия като божество бил почитан Аристей, изобретател на пчеларството. Тъй като заради него загинала Евридика, а за отмъщение Орфей унищожил пчелите му.

Начелник, Кралево. Злато, отливка, изчукване, гранулация, гравировка, инкрустация. Дълж. 4,4 см., Вис. 2 см.; 18,2 г. Инвентар на урново погребение. Облицован с камъни гроб под могила III на некропол при с. Кралево.

Плоската част има формата на двойна брадва, а обемната на глава на орел. Върху задната част са запоени три халки – една отвесна и две хоризонтални. Полето на плоската част е оградено с пластична ивица шнуровиден орнамент. В двете части са представени различни по размер палмети. През едно листата на палмтите са запълнени с разноцветна стъклена паста. Обемната глава на орела излиза от зрънчест кръг, а перли са разположени и между листата на палметите. Палметите са представени чрез тънки ивици шнур, филигран. Главата на орела е предадена схематично с акцент върху човката и окото. Перата са третирани чрез ивици насечки. Орелът често се среща като образ от изобразителния текст на начелниците, тъй като вероятно е метафора на бързина и героични качества.

Три столетия преди Христа на територията на днешната Търговищка област е живеело племето гети – най-мъжествени и справедливи сред тракийците, по думите на Херодот. Храбрите им воини се сражавали с войските на Филип Македонски, а опитите на Александър Велики и неговия виден пълководец Лизимах да ги подчинят останали безуспешни.

В Търговищко сме установили пет големи тракийски поселения с крепости и светилища – казва още археологът. – На тези места няма пищни дворци, но пък гетите са се погрижили да изградят красиви и масивни гробници – според тях истинският живот е в отвъдното и по този начин те подготвят вечното си жилище, обграждайки се с предмети, достойни за собствения им ранг. При тях традицията за кремиране и за трупополагане действа едновременно и понякога в една гробница са погребвани няколко тела. В случая с кралевската могила тленните останки са изгорени и положени в специален керамичен съд с позлата, наречен хидрия (традиционно се е използвал за съхранение  на вода, бел. ред.).

Когато през 1979 г. Кралевското съкровище било открито, безценните му експонати били изложени две седмици в центъра на Търговище – без охрана, за да му се порадват жителите на града.

Много бързо след това съкровището заминава по нареждане на Людмила Живкова за Националния исторически музей, въпреки че е записано в инвентарните книги на нашия музей – припомня Стефан Иванов. След почти 35 годишно отсъствие, в резултат на договорка мeжду двата музея, вече повече от пет години то се намира в зала “Античност” на Регионалния исторически музей в Търговище и може да бъде видяно от любителите на археологията.