Сребърното съкровище от Галиче

Районът му е обитаван още в праисторическо време от човешки общества. В местността Ямбол има следи от селище, съществувало през ранния период на медно — каменната епоха, а в Прапора имало селище от късния период на същата епоха (Миков, В., 1933, с. 235). Следи от подобно селище се откриват и южно от Манастирския кладенец. Селище и некропол от ранния период на бронзовата епоха са открити около извора Пѝката. Намерени са глинени погребални урни от погребения чрез трупоизгаряне и предмети от домашния бит (Николов, Б., Эпоха ранней бронзы… 1982, с. 196, обр. 2). Около извора Обретен и в местността Пищова падина е имало селище от късната бронзова епоха. От тук произлизат един бронзов връх за кама и една оригинална бронзова брадва, украсена с геометрични орнаменти (Николов, Б., Археология, 1964, № 2, с. 70, обр. 3). Изключително богати културни паметници са оставили траките в района на Галиче. Установени са девет тракийски селища, обитавани от тракийски общества през различни исторически епохи. Най-голямо по площ е тракийското селище, което обхваща центъра на днешното Галиче от Старата чешма и Парка на изток до Пишурата. Това селище е обитавано вероятно без значителни прекъсвания от бронзовата до късноримската епохи (Миков, В., 1933, с. 39). През късноримската епоха тук до изворите е имало тракийско светилище, посветено на бога Дионис. Открита е керамика, една бронзова статуйка на Стария Силен и горна половина от мраморна оброчна плоча с изображение на бога Дионис (Николов, Б., ИАИ, 1967, с. 219, обр. 4 и 5). От същото това време са известни и два некропола. Единият от тях е на територията на днешното Галиче, а другият — в местността Прапора — срещу ж.п. спирка. В тях са разкрити погребения на тракийски воини, заедно с тяхното въоръжение (Николов, Б., ИАИ, 1965, с. 186, обр. 27). Отделни тракийски погребения са намерени в североизточната висока част на Галиче. Останките на другите тракийски селища се изравят в местностите: Ду̀пляка, Йо̀ткова тръпка, Карамѐлов геран, Пеня̀шка тръ̀пка, Съ̀нтина ба̀пка и Тѐво дръ̀во (Вж. Николов, Б., Галиче в древността. Враца, 1962, 40 с.). Около всички тези селища са издигнати групи от по няколко тракийски надгробни могили. Очевидно е, че районът на Галиче е бил голям тракийски център преди римската инвазия. Тези близо 40 тракийски надгробни могили са издигнати и до тракийските селища и също до местата, гдето е имало имения на тракийската земевладелска аристокрация.

Сребърното съкровище от с. Галиче все още пази тайната на точния си произход и предназначение. То е уникална изработка, най-вероятно на местен майстор или от няколко майстори. Изображенията на жена върху един от намерените предмети и на конник върху друг от тях предполагат използването им не само като украшения, а и като религиозни символи на плодородие и победа в битки. Датировката му е около II век пр. Хр.

Предметите представляват кръгли, леко изпъкнали апликации (фалери), които вероятно са ползвани за прикрепване и украшение – някои предполагат на ризници, има теории и за част от конски украшения за богати тракийци.

Съкровището от Галиче е открито през 1918 г. от Ганка Нешкова (някъде споменавана като Цанка) в местността Гложеца или Чуката до врачанското село. Обстоятелствата по намирането не са много ясни – баба Ганка разказва, че след проливен дъжд събрала изровени от пороя 24 сребърни предмета със златна украса. За съжаление 10 от тях тя веднага раздала на свои роднини, които ги продали на „пръстенари“ (според разказите им), а кметът на Галиче успял да изпрати в София само останалите 14. Сребърните апликации или фалери, може би са част от по-голямо съкровище на тракийски воини, но тогава никой от софийските специалисти не посещава мястото.

Две от фалерите са с божествени образи – на жена, символизираща богиня на плодородието, и на тракийски конник. Интересна е прическата на жената – тя с две спускащи се плитки, различно от начина, по който обичайно са се носели тракийските жени. Останалите фалери са с флорални украси, като част от елементите се срещат и по други тракийски съкровища, включително Рогозенското. Учените предполагат, че съкровището е заровено или по време на келтските нашествия, или по-късно, при римските.

Фалера с изображението на великата тракийска богиня майка

Фалера с изображението на тракийски конник

Фалера с изображението на флорални мотиви

Фалера с изображението на флорални мотиви

Фалера с изображението на флорални мотиви

Днес само предполагаме какви още находки е имало около Галиче, които може би отдавна са намерени и претопени или изнесени в чужбина. Впрочем, до Освобождението, а и след това, е било обичайно нерегламентираното разкопаване на стари селища и продажба на намерените находки – никаква охрана, никакви музеи и регулирани археологически проучвания. А точно през XVIII-XIX век в Западна Европа се заражда интересът към древните произведения на изкуството и се поставят основите на съвременната археология.

Вероятно никога няма да разберем каква част от намерените в българските земи съкровища красят частни колекции и музеи по целия свят. Възможно е и съдовете от Галиче да не са претопени от златарите в началото на XX век, а да са били продадени.

Находки около Галиче свидетелстват за силно развито тракийско селище с надгробни могили, което успява да се съхрани и по време на завладяването от Римската империя. Интересното е, че село Галиче носи това име поне от късното Средновековие и никога не го е променяло, не е сменяло и мястото си – при траките, римляните, по време на Първото и Второ българско царство, в Османската империя и в съвременна България.

Днес оригиналът на съкровището от Галиче е изложено в Националния археологически музей в София, а в Регионалния исторически музей във Враца има негово копие.