Сребърното съкровище от Якимово

Съкровището  е открито през 1972 г. в землището на село Якимово, Монтанско, и както повечето подобни паметници, е намерено случайно.

Състои се от четири сребърни купи с форма на пресечен конус, сребърен съд с две дръжки, наричан в древността кантарос, две кръгли апликации, две масивни сребърни гривни, чиито краища са оформени като змийски глави, бронзов съд със сребърна лента, фрагменти от други бронзови съдове.

Вероятно това не е цялото съкровище, тъй като има сведения, че част от предметите са откраднати веднага след разкриването им. Спасените находки днес се съхраняват в музея на град Монтана.

Коничната сребърна купа от Якимовското съкровище принадлежи към най-разпространения тип съдове от времето на късния елинизъм. Подобни вази са открити из целия древен свят и датират главно, именно от периода II-I в. пр.н.е. По-редки са купите с фигурални изображения по стените. Съдът от Якимово е интересен с образа на конник, който — макар и доста фрагментиран — дава представа за изкуството по нашите земи през този период. Цялата му моделировка, вниманието към подробностите, йератичността на позите, грубото позлатяване, широкото използване на насечката — са характерните белези на този стил, който не трябва да се свързва с определена етническа група, а принадлежи на една огромна интернационална културна общност. В образа на конника може да видим промеждутъчното звено между конния герой от тракийските паметници от V-IV в. пр.н.е. и хилядите оброчни плочки от римската епоха.

Образа на конник с липсваща централна част от апликацията – сребро с позлата I – II пр. Хр.

На втората апликация е изобразен мъж с брада, за когото изследователите предполагат, че е самият собственик на съкровището – сребро с позлата I – II пр. Хр.

Великата богиня майка – сребро с позлата I – II пр. Хр.

Сребърни гривни с позлата I – II пр. Хр.

Образът на другата апликация несъмнено е на Великата богиня – майка на боговете.. Тя държи в ръцете си кантарос, вероятно предназначен за обредни възлияния. Двете апликации служели за украса на съдове, предназначени за култовите обреди на траките. Изображенията върху тях са свързани с обичая да се обожествяват владетелите и с вярването, че те произхождат от Богинята-майка.

Предполага  се, че съдовете от съкровището са използвани при извършването на различни обреди в домашния храм на тракийски вожд. Навярно, при някоя от войните, в момент на опасност, те са били укрити в земята. Очевидно никой не е оцелял, щом съдовете са останали в земята до наши дни.

Великата богиня-майка е основното божество в тракийската религия. Тя е символ и олицетворение на земята и на женското начало, което според тогавашните разбирания създава Вселената. Като правило нейните образи са анонимни, но много често тя се представя като богините Бендида, Кибела, Котито, Брауро, Зеринтия, които също се свързват с култа към женското начало. В Тракия Великата богиня-майка е покровителка на животните и лова, на плодовитостта и плодородието, пазителка на култа към слънцето, на свещения огън, на жените-майки и на девиците, които изпълнявали обредите. Великата богиня-майка владее божественото познание, което чрез свещен брак предава на тракийските владетели, превръщайки и тях самите в богове.