Съкровището от Дуванлии

 Съкровището от Дуванлии, Пловдивска област е открито в пет могили от общо 29 от големия ритуален комплекс. Някои от откритите тук предмети от VІ – V век преди Христа намират своите паралели в произведенията на Омир. В 10-та песен на „Илиада”:

Та ако желаете да се вмъкнете в троянския стан, там встрани са скоро дошлите траки, разположени най-накрая от всички; между тях е цар Рез, син на Ейоней. Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг, бързобеги като вихър. Колесницата му е хубаво украсена със злато и сребро. Той дойде с оръжия, златни, огромни, дивни да ги видиш; не прилича на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртни богове.”

Амфората от Кукува могила на одриския царски некропол край Дуванлии е изработена от сребро с позлата. Тя има височина от 27 сантиметра, тегло 1344 грама и е датирана към VІ век преди Христа. Шията на амфората е отделена от сферичното тяло с пояс от овали, а на дъното й е разположена 27 листна розетка. Дръжките на амфората са оформени като чудовища с обърнати назад лъвски глави. Те имат заострени уши и големи извити рога, които при едно от чудовището са отчупени. Раменете им са стилизирани като осморка, а опашки завършват с ветрилообразно наредени космести кичури. Предните крака са триизмерни, мускулите им са стилизирани като лотосов цвят, а на ребрата е предадена форма на леко извита многолистна палмета. Задните крака на чудовищата са стъпили върху висок тамбур. На една от дръжките е поставен чучур за изливане на течността.

• 

• 

Амфора ритон. Кукова могила, Дуванлии. Сребро с позлата. Леене, изчукване, съединяване на дръжките към тялото, частична позлата. Вис. 13.4 см. Инвентар на мъжко погребение в саркофагоподобен гроб в Кукова могила, некропол Дуванлии 

Яйцевидно тяло, от което излиза стесняваща се в средата дълга шия. Две дръжки, върху едната от които е изведено дълго устие. Шията е сравнително скъсена и се стеснява в средата, устието е издадено навън. Дръжките са оформени като два лъва-грифони с прилепнали към тялото криле и обърнати назад глави. С предните си лапи те са стъпили върху устието. Шията е отделена от тялото с ивица кима. Тялото е украсено с три хоризонтални фриза. Върху раменете виждаме редуващи се лотосови цветове и палмети, свързани в основата си и обърнати надолу. Следва ивица насечка, под която минава същият този фриз, но огледално обърнат по отношение на горния. Под него минават вертикални канелюри, стигащи до дъното.
Стилът на амфората е ахеменидски. Несъмнено произведение на много добър торевт, възпитан в духа на персийските художествени традиции, за което говорят както самата предметна форма, така и стилизацията при изобразяването на орнаментите и животните.
Сюжет ни представя крилатият лъв-грифон, който е характерен за източната иконография и особено често се среща в изкуството на персите. Несъмнено персийското влияние е силно изразено в избора на предметната форма. Най-близко стоят златният екземпляр от скитската находка във Филиповка, находки от Иран и Мала Азия и екземплярът от Панагюрското съкровище.

Фиалата от Башова могила на одриския царски некропол при Дуванлии е изработена от сребро с позлата. Тя е висока 3 сантиметра, диаметър от 20,5 сантиметра и тегло 428 грама. Фиалата е датирана към третата четвърт на V век преди Христа. От вътрешната страна съда е украсен с четири колесници гравирани в злато. Колесниците са изобразени в бърз бяг с по един колесничар и боец. Колесничарите са в дълги хитони, а един от тях е наметнат с мантия. Воините са спретнати в пълно бойно снаряжение – шлем, ризница, наколенници и щит. Два от тях носят халкидски , третият -коринтски, а четвъртият -тракийски тип шлем. Щитовете са украсени с кон, лъв и кентавър. Приема се, че фиалата представя сцена от състезание. Бойците са гравирани в разнообразни пози: един се готви да скочи, два са стъпили на оста на колесницата, а единствено боецът с тракийски шлем стой здраво стъпил с двата крака върху пода на колесницата. Сцената показва одриска царска поръчка, където в надпреварата в състезанието най-вероятния победител е тракийския отбор.

Сребърна филиала с позлата изобразяваща четири колесници. Башова могила IV – Vв. пр Хр.

Сребърен клиск с позлата – Vв. пр Хр.

Килискът от Башова могила е изработен от сребро с позлата. Той има височина 3 сантиметра, диаметър 13 сантиметра, тегло 220 грама и е датиран към третата четвърт на V век преди Христа. На дъното в златна рамка от лаврови листа е гравирано изображение на богиня , яздеща амазонски кон, носещ се над море, в което плуват риби.

Сребърна каничка с надпис “Дадалеме ” – Vв. пр Хр.

Каничката от Башова могила е изработена от сребро. Тя има височина 8, 6 сантиметра, диаметър 8, 3 сантиметра, тегло 236 грама , датирана към втора половина на V век преди Христа. Корпусът на каничката е покрит с канелюри. На устието й личи надпис на тракийски език с гръцки букви „Дадалеме”. Възможни са два превода на тракийски език „Майко – земльо, помози”или „Бащице, отблъсни злите сили” Този надпис се среща и върху други съдове от царските сервизи и може да се приеме като типичен за одрисите. Той се среща върху съдове, които са произведени след 340 години от преди Христа.

Сребърен ритон с позлата и протоме на кон. Башова могила – Vв. пр Хр.

Ритон с протоме на кон от Башова могила изработен от сребро с позлата. Ритонът има височина 20,6 сантиметра, тегло 400 грама и е датиран към третата четвърт на V век преди Христа. Устието на един от най-изящните ритони е покрит с перли, а под него е гравиран фриз от редуващи се лотосови цветя и палмети, свързани с волути. Тялото е украсено от отвесни езиковидни канелюри. Те свършват в долната му част , оформена като протоме на кон. Канелюрите са отделени от протомето чрез перлен пояс. Нагръдния ремък, копитата и гривата на коня са позлатени. Отворът за пиене е монтиран върху гърдите на коня. Съдът притежава същия надпис на гръцки език.

Сребърен кантарос с позлата изобразяващ Дионис и вакханка със сърне в ръц. Голямата могила при Дуванлии – Vв. пр Хр.

Кантарос от Голямата могила на одриския царски некропол при Дуванлии. Височината на кантароса е 25,5 сантиметра, тегло 1073 грама и е датиран около средата на V век преди Христа. Съдът има висок крак и високо извити дръжки, които излизат от устието. Към устието над дръжките майсторът запоява по една сребърна глава със бръшлянов венец. По външната част на стените са гравирани с позлата сцени. На едната сцена личи Дионис в ход наляво, а срещу него върви вакханка със сърне в ръце. Сцената има добър паралел с трагедията Вакханки на Еврипид, където се описва свитата на Агаба – дъщеря на основателя на Тива Кадъм. На другата страна на кантароса са представени сатир и вакханка с тирс в ръка. Голият сатир, е наметнат с кожа на жертвена сърна и държи тирс в дясната си ръка. Сцените илюстрират обреди на дионисиевия цикъл.

Апликации за броня от Голямата могила, изработена от сребро, с височина 6,5 сантиметра и датирана към средата на V век . Намерени са 3 броя с апликации на Нике и 5 броя апликации на лъв и Горгона. Те оформят цялостна гарнитура за броня. Горгоната е изобразена в тракийски вид и се различава от елинския представа за Горгона. Тя не внушава страх и ужас , а е представена засмяна и добродушна.

• 

Нагръдник, Башова могила, Дуванлии. Злато, щемпелуване. Дълж. 13.9 см.; 19.6 г.

Луновидна плочка с пресечени краища и изрязана в горната средна част. В краищата – две дупки за прикачване към дрехата. Полето е обрамчено от ивица от щампирани лунички, обърнати с отвора навътре. Голяма фигура на хищник е разположена в полето. Това е лъв или по-скоро, куче. Несъмнено произведение на местен майстор. Впечатлява стилизацията на гривата като ромбове, на гънките около носа, както и отедлянето на предните лапи с общо рамо, оформено като полоса с дъги. Опашката се завива между задните крака. Несъмнено е влиянието на източни модели. Хищникът е зооморфен образ на мъжа-воин и той подхожда на статуса на починалия владетел, за чието погребение е бил изработен нагръдникът. Характерна форма за ранните нагръдници, намерени в Тракия. Близък паралел ни дава екземплярът от Дълбоки.

Апликация към ризница изобразяваща богинята Нике. Голямата могила – 2 броя. Сребро, изчукване,гравировка
Диам. 6,5 см. Археологически разкопки на Голямата могила от некропола при Дуванлии

Правоъгълна, част от украсата на ризница, наред с апликациите с лъвска глава и с Горгона. Отгоре има халка за окачване. Извитият навън ръб на апликацията е обрамчен с ред негативно изчукани перли. В полето е представена фигурална сцена: квадрига, в която стои женска фигура. Гръцкият майстор запазва характерното за вазописта от началото на 5 в.пр.Хр. фронтално изобразяване на колесницата, което му позволява да покаже уменията си в овладяването на перспективата. Средните коне са обърнали главите си един към друг, а крайните – навън. Богинята на победата е фронатлно изправена в колесницата, обърнала е глава надясно и подава с дясната си ръка венец. Зад нея пак фронатлно са разперени крилата. Мускулатурата на конете е предадена точно в нисък релеф. Майсторът предава точно детайлите на конската амуниция: нагръдният ремък е украсен в центъра с голяма кръгла апликация и по-дребни перли от двете страни. Псалиите завършват с квадратни плочки. Богинята е прибрала косите си в сакос.

Нике често се изобразява в изкуството на траките поради връзката на богинята с военните успехи. Нике се свързва с Атина – богинята на войната. Всъщност, подаването на венеца е характерен обреден акт за сюжети от царската идеология: инвеститурата и обезсмъртяването. В тракийската иконография образът на Нике се появява често (обици от Варна, венец от Маломирово-Златиница и др.).

Апликации към ризница изобразяваща лъвска глава. Голямата могила (5 броя, изработени по една матрица). Сребро, изчукване, гравировка. Диам. 5,5 см.

Кръгла, част от украсата на ризница, наред с апликациите с квадригата на Нике и с Горгона. Апликацията е обрамчена с ред негативно изчукани перли. В полето е представена глава на лъв. Местно произведение, майсторът запазва масковия характер на образа. Той стилизира чертите на главата във фас, гледана отгоре, според модела, наложен в тракийската торевтика от ахеменидски образци: гривата между ушите, свързаните с носа вежди, гънките под носа.
Пълният фас е характерен за представянето на хищните животни. Лъвът е основен и най-достоен антагонист на героя като изпитание, а често го заменя в зооморфен код като метафора на неговата мощ. В тракийската иконография образът на лъва като отделна глава във фас е разпространен (ср. апликациите от Долна Козница, Луковит и Малката могила).

Апликация към ризница изобразяваща Горгоната Медуза. Голямата могила. Сребро, изчукване, гравировка
Диам. 9 см.

Кръгла, част от украсата на ризница, наред с апликациите с квадригата на Нике и лъвски глави. Апликацията е обрамчена с профилиран шнуровиден орнамент. В полето е представена Горгона. Гръцко произведение, майсторът запазва масковия характер на Горгоната – той стилизира чертите, сякаш за да покаже, че пред нас е образ, чужд на природата. Прозира известна гротескност. Точно предаване на детайлите, независимо от стилизацията.
Медуза е смъртната от трите сестри Горгони. Техният поглед вкаменява хората. Те са сред митичните женски противници на героя по неговия инициационен път. Персей, с помощта на Атина, отрязва главата на спящото чудовище и я подарява на богинята, която я окачва на егидата си. пълният фас, широко отворените очи, изплезеният език, бръчките над челото свидетелстват за напрежението на образа. В него, като във всяка маска, се екстериозира вътрешното. Целта е да се внуши ужас у врага, поради което много често предметите на предпазното въоръжение (а и на колесниците – ср. с колесницата на Резос, описана от Еврипид) се „украсяват” с образа на Медуза. Освен това той служи като апотропейон. В тракийската иконография горгонейонът се появява върху ризницата от Чернозем, в нагръдниците от Мезек и Върбица, в скулптурната програма на гробниците от Стрелча, Свещари и Голяма Косматка.

Нагръдник, Мушовица, Дуванлии. Злато, щемпелуване. Дълж. 25.9 см.; 195.8 г.

Елипсовидна плочка с пресечени краища. В краищата – две дупки за прикачване към дрехата, през които преминават златни фибули, от които на верижки висят по три жълъда. Полето е обрамчено от ивица от щампирани фигури на гълъби, обърнати с крилата навътре. Птиците сякаш вървят в церемониално шествие.
Гълъбът е птица на Афродита, а и числото „8” се свързва с числовия код на богинята. Ако погребението е действително женско, то присъствието на този образ в основната украса на погребаната е обяснимо. От друга страна, жриците в прорицалището на Зевс в Додона били наричани “гълъбици”. Като се има предвид, че висулките на нагръдника са във вид на жълъд, т.е. плода на свещения дъб на Зевс в това светилище, би могла да се предположи и подобна семантична връзка.

Фиала мезомфалос. Кукова могила. Сребро. Кована. Диам. 26, см. вис. 6,6 см, тегло 120 г.
Женско погребение, кремация, саркофагоподобен зидан гроб, Кукова могила, некропол Дуванлии

Огърлица, Арабаджийската могила, Дуванли (36 мъниста). Злато, отливка, припояване, филигран.
Диам. на бикончиното мънисто – 0,9 см, на сферичното – 2,5 см.; 69,95 г. Женско погребение в ямен гроб, облицован с дърво, под Арабаджийската могила в некропола Дуванлии

Мънистата са два вида с различни размери и форми. Големите са кръгли и полусферични, а малките са биконични. Големите мъниста имат триъгълни форми с филигран и розета на върха. Централното мънисто е припоено към хоризонтална тръбичка за верижката. То е с най-рафинирано изпълнение на филиграна във вида на лента, от която излизат 5 триъгълничета и в центъра – 4-листна розета с перла. На един от държателите, през които минава верижката, също е припоена малка розета. Биконичните мъниста са обкръжени от ивица филигран с перли. Характерна за Тракия форма на огърлица. Намира паралели в накитите от Мушовица, Малката могила при Шипка и „Колекция В. Божков”.