Съкровището на Севт III

Гробницата на тракийския цар Севт III се намира в могилата Голямата Косматка, на 1 км южно от гр. Шипка и на 12 км северно от гр. Казанлък. Открита е през 2004 г. Гробницата е строена през втората половина на V в. пр. Хр. В нея са открити златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлем, апликации за конска амуниция и др., които са представени в Историческия музей в град Казанлък. Забележителна е ритуално погребаната пред фасадата бронзова глава от статуята на Севт III, която е доста детайлна. Тя е важно свидетелство за тракийските орфически ритуали.

Храмът гробница се състои от коридор, преддверие, кръгла камера с високо куполно покритие и правоъгълна камера, изградена като саркофаг от два монолитни каменни блока, единият от които тежи над 60 т. Трите помещения са изградени с правоъгълни каменни блокове и са покрити с плочи. Двукрила мраморна врата затваря входа на кръглата камера. Горните полета на крилата са украсени с изображения на бог Дионис, като в източното той е олицетворение на слънцето, а в западното – на земята и нощта.

В правоъгълната камера са ритуалното ложе и ритуална масичка. Те били покрити с тъкан, изработена от златна нишка, след което е било извършено пищно погребение на владетеля. Върху фиалата, каничката и шлема е изписано името на Севт, което доказва, че в началото на ІІІ в. пр. Хр. тук е погребан Севт ІІІ – известният тракийски владетел на Одриското царство.

Столицата на неговото царство Севтополис се намира на десетина километра югозападно от гробницата, на дъното на язовир „Копринка”. В гробницата е погребана главата от статуята на Севт, която е стояла на пиедестал в столицата Севтополис.

В камерата грижливо са положени личните вещи и даровете, необходими за задгробния живот на владетеля. При погребението е зазидан входът на кръглата камера и на преддверието, конят на владетеля е принесен в жертва, а коридорът е ритуално опожарен.

Златен венец – Голямата косматка. IIIв. пр. Хр.

• 

• 

Седем апликации с форма на розета. Голяма Косматка. Злато Част от комплект за украса на конска амуниция

Пластинките са изразяни като петлистни розети със  закръглени листа, пространството между които е заето от островърхи лисчета. Листата на розета са допълнително обрамчени със златна тел, а центърът подчертан с топче. Ухо за пришаване към органична материя. Апликации с формата на розета са характерни за украсата на конския оглавник в Тракия. Много близък аналог са розетите от Кралево, Търговишко.

• 

• 

Начелник. Голяма Косматка. Злато. Част от комплект за украса на конска амуниция.

Плоската част е осмовидна – стилизация на двойна брадва, която е типична за тракийските конски украси. Обемната част в центъра представлява лъвска глава във фас с отворена паст и висящ от нея език. Гривата с оформени като пламъци кичури, рамкира главата на хищника. Обемно са предадени гънките по челото и муцуната и ушите. Допълнителна гравировка на детайлите на образа – очи, паст, грива.
В двете полета на плоската основа, ограничени от бордюр от насечена тел, са прилепени изработени от тел палмети. На предната плочка в основата на палмета са разположени две S-овидни спирали. Фасово предаване на образа. По стил главата на лъва напомня тази от кръглата апликация към ризница от същото погребение. Палметите са разработени линеарно, листата симетрично са изгънати към центъра. Стилизацията на зооморфните и растителни мотиви е характерна за гръцката торевтика през ранния елинизъм. Аналогичен по стил и техника на изпълнение е начелникът от Кралево, Търговишко. Лъвът често се среща като мотив в иконографията на тракийските начелници. Това е животно, което в царската идеология е метафора и противник на героя. 

• 

• 

Два набузника. Голяма Косматка. Злато. Вис. 5.35 см, дълж. 3.5 см. Част от комплект за украса на конска амуниция.

Двата набузника имат овална форма. Рамката е обемна и нарязана. В долната част на полето са представени спирали, изработени от тънка златна тел. Цялото поле е заето от глава на елен-лопатар във висок релеф. Тя е предадена във фас, има дълги клонести рога, срещащи се на върха. Повърхността на рогата и разклоненията им, както и дългите уши са допълнително разработени с насечки, чрез които е изобразена козината на животното и грапавата повърхност на рогата. Детайлите на образа на елена – контурите на очите и клепачите, ноздрите и окосмяването в основата на рога са гравирани.
Тези апликации биха могли да са дело и на местен майстор. Художествените норми, обаче, както и предаването на главата на елена във фас говорят в полза на гръцки майстор. Украсата на набузниците ги обвързва стилово с другите елементи от конската амуниция от Голяма Косматка. Еленът често се среща в тракийската иконография като плячка на героя по време на неговите ценностни изпитания.

• 

• 

• 

• 

Шлем, бронз. Вис. 23 см. Символично погребение в каменна камерна гробница, в подножието на погребалното легло. Могила “Голямата Косматка”

Шлема е от халкидски тип с неподвижни набузници. Над челната част на шлема е припоено сребърно с позлата бюстово изображение на богинята Атина с шлем, изработено от местен майстор. Детайлите на образа са подчертани с врязване. Този тип украса е характерна за тракийски тип железни шлемове, открити в Македония. Явно е, че за шлема от Голяма Косматка това допълнение е направено, за да се свърже той семантично с наколенниците от същото погребение, върху които също е представена Атина.
В челната част на шлема с поансон е изчукано с гръцки букви името Севт в родителен падеж  (ΣΕΥΘΟΥ), което заедно с други материали от погребението показва, че той е принадлежал на владетеля Севт ІІІ. Предполага се, че върху държателите на шлема е бил слаган и откритият в камерата на гробницата голям златен венец от дъбови клонки. Този тип шлемове са сред най-често срещаните предмети от предпазното въоръжение в тракийските погребения.

• 

• 

Козметична кутия във вид на раковина. Сребро с позлата.

Kутията има форма на раковина. Принадлежи на разпространен в античния свят тип козметични кутии, които в Южна Италия дори носят изображения на цели сцени. Използването на раковини за тази цел се доказва от честите им находки в погребенията, понякога дори с остатъци от козметични продукти. Двете части на раковината са свързани с шарнир. Плочките на шарнира са украсени от външната и от вътрешната страна на пиксидата с  линеарно и пунктирно очертан растителен орнамент – свързани с  клонки палмети.
От вътрешната страна на раковината вдлъбнатите части на ребрата са позлатени, а от външната всяко ребро е подчертано с 2 надлъжни вдълбани линии. Повърхността на кутията е допълнително орнаментирана с 4 разположени на разстояние една от друга концентрични ленти, образувани от 3 вълнисти линии изчукани от вътрешната страна на пиксидата. В пространството между тях са нанесени ленти от групирани върху ръбовете по 3 вдълбани точки. Отвън по ръба на раковината, в центъра на основата ù и по плочката на шарнира са припоени 11 шестлистни розети. Декоративен, линеарен, стилизацията на растителния орнамент е характерна за края на 4 в.пр.Хр и получава широко разпространение през 3 в.пр.Хр. Изборът на раковина за част от козметичния репертоар е обусловен от връзката ù с мита и култа на Афродита.

Гробницата е част от Долината на тракийските царе, която включва още Казанлъшката гробница, както и гробниците и храмовете, открити в могилите Голяма Арсеналка, Шушманец, Хелвеция, Грифони, Светица и Оструша.

Уредниците от Историческия музей в Казанлък предлагат обиколка и беседи на български, английски и немски език.