Нови доказателства за огромната роля на Нове в римската и късноримската епоха откриха археолози

Нови доказателства за огромната роля на Нове в римската и късноримската епоха откри екипът на археолога Марин Маринов от Градския исторически музей в Свищов.
През този сезон неговият екип е работил извън западната порта на римския легионен лагер и ранновизантийски град Нове край Свищов. Изследвана е част от баня от римската епоха от II – III век, снабдена с подово отопление. Открити са и фрагменти от подовата и от стенната облицовка на банята – от бял и розово-сив мрамор, съобщи за БТА Маринов.
В яма извън помещението археологът е открил бронзова апликация за колан във формата на едноглав орел с разперени криле. За римляните орелът е свещената птица на Юпитер – покровител на императорите през епохата на Принципата и Тертархията, посочи Маринов. Той отбеляза, че находката е интересна, защото множество изображения на орли от камък и метал са открити в Нове в продължаващите вече близо 60 години археологически проучвания, но досега подобна апликация не е намирана. Откритието е логично, предвид намиращият се в непосредствена близост лагер на Първи италийски легион, където са служили между пет и шест хиляди римски войници. Предположението на изследователите е, че апликацията е принадлежала на висш офицер, който е твърде вероятно да е живял във вилата, към която е принадлежала банята, посочи Маринов.
От източната страна на банята археолозите са разкрили помещение с множество фрагменти от амфори, използвани през римската и късноримската епохи от края на III и края на IV век. Сред тях, неоткривана досега в този сектор на Нове, е дръжка от амфора за пренос на зехтин с печат на старогръцки език “KOYAPTOY”.
Според писмените извори печатът е на магистрат, отговорник за правораздаването на град Пергам. След реформите на император Септимий Север /193-211 г./ и неговите предшественици, с подобни печати се е гарантирало редовното снабдяване на градовете със зехтин, а това означава, че лагерът е бил включен в мрежата с имперски доставки, посочи Маринов.
В пръстта с натрошена строителна керамика от покрива на помещението е открит 115-ия гроб от разположеният в сектора некропол от времето на остготския крал Теодорих Велики, който избира Нове за своя резиденция през последната четвърт на V век, каза археологът.
Повечето от проучените в предишни години гробове са открити северно и източно от ранновизантийската християнска базилика в сектора, както и под нейните основи. В открития през този сезон гроб няма инвентар, което, според историците е доказателство, че е възможно това да е християнско погребение. Откриването му дава основание на археолозите да предполагат, че вероятно некрополът продължава южно от базиликата.
Този факт е важен защото при следващи археологически проучвания ще има възможност да бъде изяснена тази част от историята и ролята на региона около Нове в процесите, свързани с Великото преселение на народите, смята Маринов.
Разкопките в сектора са осъществени в рамките на два месеца с финансиране от близо 23 хиляди лева по проект на Градския исторически музей в Свищов, одобрен от Министерство на културата.
Археологическите проучвания в Нове ще продължат до края на август и началото на септември. Източно от западната порта на Нове, разкопки е започнала доц. Евгения Генчева от НАИМ. Източно от щаба на легионния лагер, ще започнат разкопките, ръководени от проф. Пьотр Дичек от Варшавския университет. Екипът на д-р Агниешка Томас ще работи в сектора югоизточно от легионния лагер, уточни Маринов.