Най-старата монета, откривана в България

Според бившият директор на Националния исторически музей (НИМ) покойният професор Божидар Димитров, най старата монета досега откривана в България е била случайно открита от водолаз във водите на Созополския полуостров. Водолазът забелязъл проблясъците на златната монета само на метър дълбочина. Монетата е с тегло от 0,63 г и е 1/24 част от статера (1 сребърен статер е равен на 2 драхми).

От едната страна на монетата е изобразена лъвска глава с широко отворена уста, а на противополжната страна са следите от ударите в метала, с помоща на които монетата приема формата от матрицата.

Металът, от който е изкована е електрон (от гръцки: electron) или електрум (от латински: electrum) – сплав от злато и сребро. Според нумизматът на НИМ д-р Владимир Пенчев изсичането на тези монети е датирано около втората половина на VІІ век пр.Хр., т.е. монетата е поне на 2650 години и идва от държавата Лидия. Той обяснява, че в Лидия са сечени първите монети в човешката цивилизация. До тази епоха хората не са разбирали абстрактния символ на стоката и са правили монетите във форми, които могат практически да се използват – метални слитъци с форма на бича кожа, стрели, сърпове, брадвички и др. Имало е и камбанки монети, които са окачвали на овцете.

Съкровище от бронзови предмети (сърпове), 1300–1100 г. пр.н.е. Декоративните линии и структурата на метала предполагат, че те може да са били използвани, като слитъци и предмети, които показват стойност, а не като частични земеделски инструменти.

В своята култура лидийците проявявали пристрастие към лъвовете. Това е дало ярък отпечатък при монетосеченето. Главите на агресивно ревящи лъвове съставляват емблемата на кралските лидийски монети. В началото това са били две изправени една срещу друга лъвски глави.

На по-късен етап това изображение по монетите е било заменено с една лъвска глава, обърната надясно.

Както при други ранни монети, лидийските монети имат проста вдлъбнатина на обратната страна, която е създадена по време на процеса на сечене чрез удар с чук, използван за натискане на празния планшет в матрицата на наковалнята.

Кралство Лидия е провинция в Западна Мала Азия, и е съсед на йонийските гърци, заселващи се по западното крайбрежие на днешна Турция. В Сарди – столицата на Лидия, за първи път в историята си човечеството сече търкалце, което не може да се използва за нищо освен за размяната му със стока. Държавата, последен владетел на която е приказно богатият цар Крез, се е славела със златоносните си реки и големия добив на злато, но през 541 г. пр.Хр. е превзета от Персия и става нейна провинция. Монетосеченето на Лидийското царство е известно и свързва най-вече с царуването на Крез (561–546 г. пр. н. е.). Биметалните монети на Лидийският цар са от две паралелни серии в злато и сребро. Неговите предци обаче са правели монети от електрум. Електрумът е сплав от злато и сребро с малко примес на мед (за втвърдяване на монетата). Лидийски монети от електрум са намерени при разкопки заедно с най-ранните монети от електрум, сечени в гръцките градове на Йония. Така кралските лидийски монети са сред най-ранните монети, като може би формират и първата серия от монети на западното полукълбо.

Раждането на монетите все още е обвито в мистерия, тъй като по-голямата част от ранните монети от електрум не могат да бъдат приписани на конкретни монетни дворове.

Монетите от Ефес могат да бъдат идентифицирани по емблемата на пчела.

Монетите от Милет по обърнатият назад лъв.

Монетите от Фокея по печата с глава на нимфа.

Съществуват около 400 серии ранни монети от електрум. Много от тях могат да бъдат грубо класифицирани и датирани, но не можем да кажем със сигурност кой ги е изсекъл, да не говорим за конкретния повод и исторически обстоятелства.

Специална характеристика на най-ранната група монети дава ключ към цялостната хронология. Става дума за монетни легенди или така наречените описания между изправените един срещу друг лъвски глави. Легендите са написани с архаични лидийски букви. Начинът по който е правилно да се разчетат, както и преводът все още се обсъждат, и са въпрос на дискусии между отделните историци.  Съгласно е, че легендите, описанията се отнасят за определени имена на царе, но подробностите са спорни.

Най-честото описание за монети е “FAΛFET”, като надписа често се свързва с лидийския цар Алиат, бащата на Крез.

Друга легенда, описание е “KVKAΛIM”, като се смята, че надписа се отнася до цар Гигес, прародител на Алиат.

Откриването на монетата в Созопол не учудва никой, тъй като градът Аполония Понтика е основан в 611 г. пр.Хр. от преселници от Милет, който е разположен до Лидия. Нормално е идващите да са имали в джоба си шепа златни монети, смята Божидар Димитров. Намереният екземпляр ще бъде експониран във витрина в нумизматичната зала.

Монети от електрон