Според бившият директор на Националния исторически музей (НИМ) покойният професор Божидар Димитров, най старата монета досега откривана в България е била случайно открита от водолаз във водите на Созополския полуостров. Водолазът забелязъл проблясъците на златната монета само на метър дълбочина. Монетата е с тегло от 0,63 г и е 1/24 част от статера (1 сребърен статер е равен на 2 драхми). От едната страна на монетата е изобразена лъвска глава с широко отворена уста, а на противополжната страна са следите от ударите в метала, с помоща на които монетата приема формата от матрицата. Металът, от който е изкована е електрон (от гръцки: electron) или електрум (от латински: electrum) – сплав от злато и сребро. Според…

‘На терен в Националния археологически резерват (НАР) участват 12 бъдещи археолози от Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Разкопките ще продължат до 13 август”, съобщи ръководителят им гл. ас. д-р Иван Вълчев. Те се ръководят и от директора на Регионалния исторически музей в София доц. д-р Венета Ханджийска. От 2014 г. насам различни студентски екипи разкриват останки на две жилищни сгради от времето на римския император Константин Велики в централната част на укрепения град. Досега са попаднали на голям брой монети и гръцка луксозна керамика – амфорна тара. Вносните находки показват, че мястото е било търговски център. През 2019 г. е открита пещ за битова керамика, която дава сведения за развивалите се занаяти.…

“Болярски златни наушници, инкрустрирани с перли и скъпоценни камъни са открити в Южния сектор на Трапезица от екипа на археолога доц. Деян Рабовянов. Аристократичните накити са с общо тегло около 50 грама и са изработени с изключителна прецизност, което означава, че вероятно са се ползвали от представители на висшата аристокрация в Средновековния Търновград през 14 век”, каза пред журналисти във Велико Търново доц. Рабовянов. Интересното е, че те, заедно със златен пръстен от същия период, са били открити в тайници на жилища, обитавани през 15 век, което е било изненадващо за екипа. Находката не е колективна. “Единият наушник е открит във фуга на зид между два камъка. Той е типичен за 14 век. Според данните с…

“Нов, изключително интересен експонат вече е притежание на Музея на котвата в Ахтопол” съобщи уредникът му Атанас Орачев. “Това е енеолитна каменна тесличка открита в Ахтополския залив. Ценната археологическа находка е намерена от водолаза Мирослав Димитров, който дарил предмета в музея.Тесличката вероятно е от времето на ранната каменно-медна епоха или приблизително началото на петото хилядолетие преди Христа”, каза Орачев. Предметът е изработен с ювелирно майсторство и впечатлява с изящните си линии. Орачев разказа, че през 1982 и 1983 година по време на подводната археологическа експедиция “Космос” в Ахтополската акватория също е открита енеолитна каменна тесличка. През 2014 година е открит пък керамичен фрагмент, който познавачи на праисторията на Мала Азия…

Археолозите, проучващи Обект № 41, който се намира в северозападната част на Външния град на Плиска откриха оловен печат на княз Борис-Михаил. Обект 41 се изследва от екип с ръководител доц. д-р Константин Константинов, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. От 2018 г. проучването е включено в програмата на Националния исторически музей и към екипа се присъединява Ивайло Кънев, уредник в отдел „История на България през средните векове“ на музея. Обектът представлява голям архитектурен комплекс от X-XI век, от типа на т.нар. крайградски столични имения. С особеностите на своята архитектура и най-вече с откритите в него многобройни и разнообразни по предназначение археологически материали, той се явява един от най-големите…

Нови доказателства за огромната роля на Нове в римската и късноримската епоха откри екипът на археолога Марин Маринов от Градския исторически музей в Свищов.През този сезон неговият екип е работил извън западната порта на римския легионен лагер и ранновизантийски град Нове край Свищов. Изследвана е част от баня от римската епоха от II – III век, снабдена с подово отопление. Открити са и фрагменти от подовата и от стенната облицовка на банята – от бял и розово-сив мрамор, съобщи за БТА Маринов.В яма извън помещението археологът е открил бронзова апликация за колан във формата на едноглав орел с разперени криле. За римляните орелът е свещената птица на Юпитер – покровител…