Вълчитрънското златно съкровище

Тракийските царе били не само изкусни воини, а и господари на огромни територии в Античния свят. Те също така притежавали и върховната жреческа власт в своите земи. За да изпълняват свещените мистерии и тайнства, царете-жреци използвали специални сервизи и съдове направени от благородни метали. От тях изключително ценен е златния сервиз от с. Вълчитрън.

Както с повечето съкровища и това е открито случайно при копане на лозе. Ценните предмети наброяват 13 и са изработени от злато, мед, желязо и сребро. Чистото тегло на златото е определено на 12,5 килограма. Седем от откритите предмети имат формата на похлупаци с различни размери. Един прилича на кантаровиден кратер. В съкровището влизат още четири дълбоки чаши с извити нагоре дръжки. Най-впечатляващият и интригуващ предмет от Вълчитрън е трилистен съд състоящ се от три бадемовидни тела. Те са свързани помежду си с тръбички и тройна разклонена дръжка.

Има многобройни спорове за времето, по което е направен сервиза. Засега се налага хипотезата, че той е изработен около времето на Троянската война в късната бронзова епоха. Предполага се, че той се е използвал за свещенодействия в продължение на векове, преди накрая да бъде заровен в земята – вероятно като дар към Боговете.

Триделният съд е центърът на сервиза. Той няма друг подобен аналог до момента, поради което възбужда множество спорове в научната литература, където са представени и опити за възстановяването на капачетата му във формата на водоплаващи птици. Много скоро след това тази иконография е свързана с представата за северния Аполон, който се явява в страната на Хипербореите в образа на лебед – символ на захождащото слънце преди да се скрие във водата.

Съкровището от Вълчитрън без съмнение е било обвързано с орфическата доктрина, чийто абсолютен център е изповядваният култ към Великата богиня и нейния Син-Слънце. Тройният съд е служел вероятно за възлияния със свещена течност, които извършвал орфическият цар в качеството си на главен жрец обслужващ култа. Като такъв той трябвало да притежава онези инсигнии на властта, които са разпознаваеми още от инвентара на Варненския некропол. Не случайно се смята, че тройният съд от сервиза от гледна точка на културната история обвързва създателите си, както и онези, които са си служили с него със създателите и притежателите на царско-жреческите знаци (атрибути) на властта от Варненския некропол от една страна и с тракийските орфически царе поне до VІІ-V век преди Христа.

Прилика в знаците на царската власт се установява и между Вълчитрънския сервиз и калъпите за изливане на парадно и ритуално въоръжение от Побит камък Разградско. Открити случайно, те са датирани най-общо в Късната бронзова епоха (ХVІ-ХІV век преди Христа). Матриците дават почти пълна представа за начина на отливане на различни типове бронзови изделия: брадви, мечове и върхове на скиптри.

Вълчитрънският царски култов сервиз, калъпите за изработване на бронзови царско-жречески инсигнии от Разград и плочите от Разлог са част от културата, с която ранна Тракия влиза като пълноправен участник в Егейския културен кръг. Те показват наличието на контакти между Тракия и Егеида, но и запазването на един самостоятелен и оригинален облик в раннотракийската култура, наситена с идеите на орфизма. Много е важно да се отбележи, че Вълчитрънският сервиз представя запазване на традиции от Късната бронзова епоха в торевтиката и в изработката на изделия от благороден метал и през І хилядолетия преди Христа в земите между Стара планина (др. Хем) и река Дунав.

Златното съкровище от Вълчитрън е паметник-свидетелство на една цяла епоха от формирането и развитието на тракийската култура. То е ценно не само, заради благородния метал, от който е направено, а най-вече поради факта, че ни показва, че траките не са били диви и груби варвари, както са ги описвали гръцките историци и пътешественици. Те са били могъщ народ с изключително дълбоки познания за света и вселената. Именно траките са разпространили своята култура в познатия тогава античен свят. Облагороди ли са по-изостаналите и тънещи в невежество племена и им завещали своето познание и умения.

От всички предмети от Вълчитрънското съкровище най-интересен и загадъчен е съдът с трите съединени помежду си полуяйцевидни форми. Той се състи от три еднакви златни, продълговати полуяйцевидни или във вид на водни птици форми, единят карй на всяка от които е доста изострен и малко издигнат нагоре, а противоположният е заоблен. В основата си те са съединени посредством две слабо закривени електронови тръби. Откъм горната половина на заоблените части на трите форми излизат навън: от средната – една по-дълга дъговидна тръба, слабо закривена нагоре и надебелена в края, а от външните – по една куха, по-къса дъговидна, стеснене и затворена в края тръбичка. Краищата на двете външни тръбички са съединени със средната тръба с по една масивна ос.

По форма, размери (диаметри и височини) и украса двата големи диска са съвършено еднакви. Въпреки лошото състояние на четирите по-малки диска се вижда, че и те са сходни помежду си. От всичките седем диска само един от големите е напълно запазен. Той има форма на голям, слабо изпъкнал похлупак, снабден с висока луковична дръжка. Дискът се състои от пет много грижливо припоени помежду си части:
1) широк, почти плосък кръгъл външен пояс с ниско профилувана периферия, с рисувани ленти;
2) слабо конвексен вътрешен кръг, с три концентрични ръба;
3) нисък кух цилиндър с три тесни пръстена;
4) висока куха луковична дръжка с нисък профилуван кръг на върха и с рисувани ленти и
5) двойно конусовидна пъпка с пръстен в основата.

При изработването на всички съдове се забелязва една и съща техника. Съдът и чашите са изработени от злато, което съдържа приблизително еднакъв процент злато, сребро, мед и желязо. Всички предмети са изготвени така грижливо и с такова умение и майсторство, че на пръв поглед трудно може да се открие начинът на оформянето им. Следи от приковаване, както и местата на връзките, т.е. припояване между отделните части, не се забелязват с просто око. Чрез микроанализа обаче се установява, че горните части, на съдовете, включително дръжките, са изливани и оформени отделно от дъната. Корпусите и при петте съд (големия съд и чашите) са свързани с дъната с припой от сребро.
Дръжката при голямата чаша е изтеглена от смия лист злато, от който е напражена вазата, и е припоена към тялото чрез три златни нита с полусферични главички.Единствената допълнитекна украса на чашата е съсредоточена върху дръжката – три канелюри, които при устието се съединяват във формата на рибя опашка.