Съкровището от Хотница се състои от 44 златни предмета, датирани към каменно-медната епоха , открити при проучването на едноименната селищна могила през 1956 и 1957 г. През 1956 и 1957, тогавашният Окръжен народен музей Велико Търново провежда археологически разкопки на селищната могила до с. Хотница, под ръководството на археолога Никола Ангелов. В рамките на проучването са открити шест сгради, датирани към края на каменно-медната епоха. Селището е загинало при пожар, като в едно от жилищата са открити останки от 5 силно обгорели човешки скелета, единият от които има медна брадва до главата си. Особен интерес представлява сграда №4, която е с почти квадратна форма, по което се различава от всички останали в селището, които са…

Боровското съкровище е тракийско съкровище от V-IV век пр. Хр., състоящо се от златни съдове украсени с протомета на животни и митологични сцени, с надписи на гръцки език („На Котис от Беос“). Съкровището открито е случайно от Трайчо Стоев през 1974 г. в землището на село (днес град) Борово, Русенско, в местността „Сиври тепе“. При оран тракторите изваждат на повърхността древните предмети. Провеждат се археологически разкопки около мястото, но не се откриват селищни останки или гробищни могили. Това дава пълно основание откритите предмети да се нарекат „съкровище“. Съкровището се състои от пет сребърни предмета с позлата – три ритона, една каничка-ритон и разлата купа. Върху тях са открити надписи свързани…

През 1967 година в бронзов съд заровен на 50-60 сантиметра, близо до с. Летница, Врачанско е намерено съкровище. Съкровището е открито при прокопаването на основи за овчарник. Група работници попаднали на бронзов съд, обърнат с устието надолу, пълен с множество малки сребърни предмети. Те веднага си ги поделили… По-късно находката била събрана, но и до днес битува съмнението, че части от нея не са върнати. Според професор Иван. Венедиков, може би е открадната една ажурна апликация от типа “лъв срещу грифон и змии” (Венедиков 1996, 10;). В тази сцена може да се разпознае прототипът на по-късното митраистко божество Айон, все още разчленено на отделните си части, чиято родина може да…

Луковитското сребърно съкровище е датирано към втората част на IV век пр.Хр. Открито е случайно през 1953 година край Луковит от местен орач през 1953 г. допълнено е през 1955 и 1968 г. Състои се от две групи предмети: пластинки, апликации за конско снаряжение исъдове (9 съда от които 5 фиали, 3 кани и една купа) Предметите са изработени от сребро като на места някои от тях са позлатени с цел подсилване на художествените образи и за подчертаване на украсата. Фиалите и купата са богато украсени с орнаменти изобразяващи растителни форми, човешки глави и други художествени елементи. Една от най-големите и най-пищно украсени фиали от Луковитското съкровище е, за съжаление, в много лошо състояние – по-голямата…

През 1974 година при изкопни работи за прокопаване на канал в района на езерото на град Варна, на 4-ри километра западно от центъра на града, на повърхността на земята излезли някакви златни и сребърни предмети с твърде странна форма и украса. Специалистите били категорични, че находките представляват гробен инвентар, дарове към погребаните в халколитно гробище, датиращо от V хил., около 4200-4000 година пр.Хр. По света находките станали известни с името Съкровището на варненския халколитен некропол, а цивилизацията на която принадлежи „Култура Варна“ От разкопаните до сега около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба и над 3000 златни предмета изработени с много вкус и изящество с тегло около 6,5 кг. В некропола („некропол“-град…

За произхода на съкровището от Над Сент Миклош, за което и до днес се водят дебати, е намерено в самия край на XVIII в. на територията на днешния град Сънниколау Маре (Великия св. Никола) в Румъния. По време на откриването на голямото богатство градът, намиращ се в областта Банат, се наричал Над Сент Миклош и влизал в рамките на Австро-Унгария. Макар и оспорвана, най-разпространената версия за историческата находка свързва нейното намиране с имената на Кристоф и Кирил Накови – български преселници, занимаващи се със земеделие и търговия на територията на Хабсбургската империя. Те се натъкват на съкровището случайно, по време на изкопна дейност в своите земи, като впоследствие предават находката…

Прочутото Рогозенско съкровище е открито във врачанското село Рогозен и е най-голямото сребърно съкровище по нашите земи. То тежи повече от 20 кг и съдържа общо 165 предмета от сребро, някои от които са позлатени. Според специалистите това е и едно от най-значимите антични съкровища, открити в Югоизточна Европа, което е представило България дори в парижкия Лувър! Удивително е, че е открито случайно, в зеленчукова градина в центъра на селото и то неотдавна – през 1985 г. Местен жител решава да изкопае водопровод в двора си и изведнъж, само на 50 см под повърхността, пред него се открива невероятна гледка – купчина сребърни съдове, наброяваща 42 канички, 22 фиали и…

Това е един от най-ярките образци на тракийското изкуство по нашите земи. Съкровището е открито на 2 км. от град Панагюрище в далечната 1949 г., но не по време на археологически разкопки, а от трима братя. Докато работят на нивата, те случайно попадат на вкопаната на 2 метра под земята находка. Съкровището тежи 6,164 кг. и се състои от 9 предмета от чисто злато – една фигона и осем ритона. Според изследователите, златните съдове са принадлежали на владетел на тракийското племе одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. Били са използвани за религиозни церемонии, а в стила и украсата им се съчетават тракийски и елински влияния.…

Тракийските царе били не само изкусни воини, а и господари на огромни територии в Античния свят. Те също така притежавали и върховната жреческа власт в своите земи. За да изпълняват свещените мистерии и тайнства, царете-жреци използвали специални сервизи и съдове направени от благородни метали. От тях изключително ценен е златния сервиз от с. Вълчитрън. Както с повечето съкровища и това е открито случайно при копане на лозе. Ценните предмети наброяват 13 и са изработени от злато, мед, желязо и сребро. Чистото тегло на златото е определено на 12,5 килограма. Седем от откритите предмети имат формата на похлупаци с различни размери. Един прилича на кантаровиден кратер. В съкровището влизат още четири…