Забележителни находки

Брадвички от жадеитит

Сред необичайните и особено ценни находки от Варненския халколитен некропол са две малки полирани брадвички от жадеитит, открити в гроб №43. Жадеитът е минерал от групата на пироксените с основен химичен състав NaAlSi₂O₆. Той е един от основните минерали, изграждащи скалата жадеитит. Заедно с нефрита
материалите от тази група традиционно се обозначават с общото наименование жад (jade), въпреки че жадеитът и нефритът имат различен минерален състав.

Особено значение има произходът на суровината. Съвременните минераложки и петрохимични изследвания на праисторическите жадеититови брадви от България ги свързват с високопланинските находища на Западните Алпи, като за варненските екземпляри са обсъждани преди всичко районите Monte Beigua и Monte Viso в днешна Северозападна Италия. Това е изключително важно, тъй като означава, че суровината или вече изработените предмети са достигнали до Черноморското крайбрежие от район, намиращ се на повече от хиляда километра по права линия от Варна.

Тези находки поставят Варна в много по-широка европейска картина. През V хилядолетие пр. Хр. висококачествените жадеитити от Западните Алпи са използвани за производството на престижни полирани брадви, които се разпространяват на огромни разстояния из Европа. Появата на подобни предмети край Черно море свидетелства за съществуването на далечни мрежи за обмен и контакти между праисторически общности, много преди появата на писмеността и историческите търговски пътища.

Още по-интересно е, че поне част от тези алпийски предмети не са били просто пренасяни и използвани в първоначалния им вид. Изследванията на жадеититовите брадви от България показват преработване и преоформяне на внесения материал, включително във форми, характерни за района на Варна. Това означава, че далечният и вероятно високо ценен материал е бил включен в местната технологична и културна традиция. Така стойността на предмета е съчетавала рядкостта и далечния произход на суровината с труда и уменията на местните майстори.

Двете жадеититови брадвички от гроб №43 са открити в непосредствена връзка с погребания – между краката му, в областта над коленете, заедно с две медни брадви. Самото им положение и съчетаването им с медни предмети в един от най-богатите гробове на некропола подчертават особеното им значение. Изследванията установяват и ограничени следи от употреба, свързвани с обработка на дърво, поради което те не трябва да бъдат определяни единствено като ритуални или символични предмети. Вероятно практическата употреба и престижната им стойност не са се изключвали взаимно.

Особено показателно е съчетаването в гроб №43 на материали с различен и понякога много далечен произход – жадеитит, мед, злато, кремък и морски черупки. Това свидетелства не само за богатството на погребания, но и за достъпа му до суровини и предмети, преминавали през широки мрежи за обмен. В този контекст жадеититовите брадвички могат да бъдат разглеждани като едни от най-ясните свидетелства за далечните контакти на обществото, оставило Варненския некропол.

Жадът придобива изключително висока символична стойност и в редица значително по-късни култури – особено в Древен Китай и предколумбова Централна Америка,където изделията от жад се превръщат в символи на престиж, власт и ритуален статус. Тези много по-късни традиции обаче не трябва да се използват за прякообяснение на значението на варненските брадвички. За Варна най-сигурните археологически свидетелства са техният далечен алпийски произход, сложната им обработка и контекстът им в изключително богатия гроб №43.

Златен фалически символ

Златен накрайник за фалос (или модел на фалос) – интересен паралел е забелязан в древноегипетски митове. В тях богинята Изида събира частите от тялото на разсечения бог Озирис, за да го върне към живот и забременее от него. Тя открива всичките му части с изключение на фалоса, поради което се налага да го замести с изкуствен златен фалос. Това е най-подходящия материал, защото древните египтяни смятали, че телата на боговете са от злато. Впоследствие Изида наистина забременява и ражда мъжки наследник – Хор – с който се отъждествявали всички египетски фараони. След откриването на гробницата на Тутанкамон тръгва слух, че в саркофага е открит златен фалос, който изчезва заедно с фалоса на фараона при неизяснени обстоятелства около перипетиите при развиването на погребалните бинтове на мумията. Днес се твърди, че фалосът на мумията е запазен (макар и отделен от тялото поради непредпазливите манипулации при изследване на мумията), но златния фалос така или иначе не е наличен сред находките от гробницата. Като обобщение може да кажем, че имитацията на фалос от злато има явна връзка към култа за потентността и за божествения произход на владетелите и тяхното поколение.

Меден връх на копие

Сред редките медни оръжия от Варненския халколитен некропол са открити и върхове на копия. Един от най-добре документираните екземпляри произхожда от символичен гроб №97. Той е изработен от мед, има дължина 25,8 см и ширина 3,1 см и се съхранява в Археологическия музей – Варна под инвентарен №2652. В каталога The Lost World of Old Europe предметът е датиран в 4400-4200 г. пр. Хр.
Медните върхове на копия са изключително редки находки за халколита. Появата им във Варна е част от по-широка промяна във въоръжението през късния халколит, когато наред с традиционните каменни, кремъчни и костни оръжия се появяват и специализирани оръжия от мед. Сред тях са тежки медни брадви-чук, бойни брадви и върхове на копия. Изследванията на въоръжението от епохата разглеждат именно Варна I като един от най-важните комплекси за проследяване на този процес.
Особено интересен е фактът, че във Варненския некропол са известни два медни върха на копия в погребален контекст – от гробове №43 и №97. И в двата случая с медния връх е намерен и кремъчен връх на копие. Това съчетание едва ли е случайно и показва, че двата материала вероятно са изпълнявали различни функции в комплектите въоръжение.
Явор Бояджиев предлага интересна интерпретация: значително по-големите, по-тежки и по-ценни медни върхове може да са били монтирани върху дълги дръжки и използвани като тежки прободни копия или пики, предназначени предимно за близък бой. По-леките кремъчни върхове, от своя страна, биха могли да принадлежат на метателни копия. Това остава хипотеза, тъй като дървените дръжки не са се запазили, но различията между двата вида върхове и съвместното им поставяне в гробовете подкрепят възможността за функционално разграничение.
Особено показателен е гроб №43, където е регистриран по-сложен комплект оръжия – бойна брадва, лък и две копия. Бояджиев интерпретира това като възможен стандартизиран боен комплект, включващ по-тежко прободно копие и по-леко метателно копие. Пълният подобен комплект засега е засвидетелстван именно в гроб №43.
Находката от символичен гроб №97 е важна и по друга причина. В този комплекс няма погребано човешко тяло, но са положени предмети с висока материална и символна стойност. Освен медния връх на копие от гроба са известни медни брадви, украшения от злато, карнеол и Spondylus и други предмети. Това показва, че оръжието е било включено съзнателно в погребалния комплекс, въпреки отсъствието на човешки останки.
Медните върхове от Варна следователно са важни не само като ранни метални оръжия. Те свидетелстват за момент, когато медта започва да се използва не само за сечива и украшения, но и за специализирано въоръжение. Съчетаването на такива оръжия с престижни предмети в част от богатите погребални комплекси позволява да се обсъжда и тяхната роля като белег за социален статус, макар конкретното им значение за обществото на Варна да не може да бъде определено със сигурност.

Глинени съдове, украсени със злато

Глинени съдове, украсени със декорация с истинско злато – голяма глинена чиния (поднос) (широк разлат съд с диаметър 53 см.) и купа. Дори и днес полаганетото на декорация с истинско злато е изключително трудно поради физико-химичните свойства на златото. Нужни са свързващи материали (смесители) в много точни и специфични пропорции, както и подходяща температура на изпичане. В лабораторията на Археологическия институт при Академията на науките на бившия СССР е направен технологичен анализ на изработката от к.и.н. Бобрински. Установява се, че древният майстор умело е използвал смес от изпечена шамотна и сурова глина, след което е прибавил определено количество дървесна пепел. Нейното добавяне се практикува при направата на големи съдове като предпазна мярка срещу напукване при изпичането. Най-висока оценка и възхищение предизвиква самата украса. Строгите и чисти геометрични фигури са умело балансирани с тъмния полиран фон, така че би могло да се разглеждат и негативно. Композицията създава впечатление за непрекъснато движение и преливане. В центъра на мотивите се намира кръглото и леко изпъкнало дъно. То може да се свърже със символ на слънцето – вечният източник на живот и движение. Чинията безспорно може да се отнесе към шедьоврите не само на халколитното изкуство, а и към цялото праисторическо изкуство

За разлика от широко разпространената погребалната практика от епохата в гробните ями да се полагат съдове, които са зле изпечени (само опалени), бедно украсени и с умалени размери до два-три пъти от реално използваните в бита – тези два съда са изработени в реален размер, добре изпечени и богато украсени. Единственият друг фрагмент от съд рисуван със злато от тази епоха, открит извън Варненския халколитен некропол, е част от находките от къснохалколитното селище до град Криводол, Врачанско.

Скиптри и ритуални сечива

Жезлите (скиптрите) и богато украсените престижни сечива са сред най-ярките символи на власт и висок обществен статус, открити във Варненския халколитен некропол. Част от предметите, които по форма наподобяват оръдия на труда или оръжия, не показват убедителни следи от практическа употреба или са изработени от материали, неподходящи за такава. Това дава основание те да бъдат интерпретирани не като обикновени сечива, а като церемониални предмети и инсигнии на властта.

Особено показателни са богато украсените брадви от гробове № 1, 4 и 43. Дръжките на някои от тях са били украсени със златни цилиндри и пръстени. Именно тази необичайна украса, съчетана с погребалния им контекст, е основание част от изследователите да ги определят като брадви-скиптри. При екземпляра от прочутия гроб № 43 каменната глава е изработена от сравнително мек варовик, което я прави неподходяща за обичайна практическа употреба и допълнително подкрепя предположението за нейното символично или церемониално предназначение.

В гроб № 43 подобна брадва-скиптър е положена заедно с изключително богат комплекс от златни, медни, каменни и кремъчни предмети. Скиптърът е бил поставен в ръката на погребания, а дръжката му е била украсена със златни цилиндрични елементи и пръстени. Концентрацията на престижни предмети в този и в няколко други изключително богати гроба рязко контрастира с много по-бедния инвентар на значителна част от останалите погребения.

Особено интересен е и малък златен предмет от комплекс № 36, интерпретиран като миниатюрен чук или скиптър. Формата му напомня инструмент, свързан с обработката на метал, поради което е предложена хипотезата, че той може да представлява символична имитация на златарски чук. Липсата на сигурни съвременни паралели обаче не позволява функцията му да бъде определена еднозначно. Ако предметът действително възпроизвежда инструмент на металург или златар, превръщането му в престижен предмет от злато може да свидетелства и за особения обществен статут, който са имали притежателите на специализирани знания и умения в обработката на метал.

Скиптрите, диадемите, пекторалите, богато украсените оръжия и други престижни предмети показват съществуването на силно изразена социална диференциация и оформянето на елит във Варненското общество. Вероятно част от тези предмети са функционирали като видими знаци на ранг, власт и/или ритуален авторитет. Съчетаването им с огромни количества злато и други ценни материали в ограничен брой погребения свидетелства, че достъпът до престижни предмети и ресурси не е бил еднакъв за всички членове на общността.

Поради това някои от най-богатите погребения – особено гроб № 43 – често се свързват с представители на управляващ или жречески елит. В популярната литература погребаният в него понякога е наричан „царят на Варна“, „владетел“ или „вожд-жрец“. Тези определения обаче трябва да се разглеждат като интерпретации. Археологическите данни убедително показват висок социален статус и наличие на символи на власт, но сами по себе си не доказват съществуването на царска институция в по-късния исторически смисъл.

Рога от европейски тур

Сред необичайните находки, свързвани с Варненския халколитен некропол, са големи рога от див европейски тур (Bos primigenius) – дивото говедо, обитавало Европа, Северна Африка и значителни части от Азия в продължение на хилядолетия. Турът е бил значително по-едър и по-мощен от повечето съвременни домашни говеда, а характерните му големи рога са били една от най-забележителните му особености.

Турът има особено значение и за историята на домашните говеда. Съвременните археозоологични и генетични изследвания показват, че домашното говедо (Bos Taurus) произлиза от популации на дивия тур, макар историята на одомашняването и последващото кръстосване с местни диви популации да е сложна. Зебуто (Bos indicus) също произлиза от азиатски популации на Bos primigenius, но представлява отделна линия на одомашняване. Археозоологични изследвания от България документират присъствието както на домашни говеда, така и на див тур през неолита и халколита.

Самото наличие на рога от тур обаче не е достатъчно доказателство за ритуална употреба. За подобно заключение са необходими археологическият контекст на находката, положението ѝ спрямо погребението и останалия инвентар, както и следи от обработка, рязане или друга човешка намеса. Ако върху конкретните рога от Варна действително не са установени следи от обработка, тяхната функция не може да бъде определена със сигурност само въз основа на размера или вида им.

Въпреки това образът на бика и неговите рога безспорно присъства в символния свят на Варненския некропол. Особено показателен е богатият символичен гроб №36, където сред стотиците златни предмети са открити десетки златни апликации, интерпретирани като стилизирани изображения на рогати животни, както и прочутите две златни фигурки на бикове. Музейните описания определят част от апликациите като стилизирани глави на рогато животно – бик или овен.

Двете златни фигурки от гроб №36 са особено интересни и по друга причина. Публикацията The Lost World of Old Europe отбелязва необичайната форма на техните извити назад рога и посочва, че от Варненския некропол е известна още една, по-малка златна фигурка на бик от гроб №26. За фигурките от гроб №36 към момента на публикацията не са били известни преки паралели извън Варненския некропол.

Следователно съчетаването на действителни останки от едри говеда с многобройните изображения на рога и бикове във Варна представлява интересен въпрос за изследването на религиозните представи на халколитното население. Не можем автоматично да приемем всеки животински рог за култов предмет, но многократното присъствие на образа на рогатото животно сред престижните и погребалните предмети показва, че този образ е имал значение за общността.

Това се вписва и в по-широката праисторическа традиция на Югоизточна Европа и Анатолия, където изображенията на говеда и рога се срещат в различни ритуални и символни контексти. Тези паралели обаче трябва да се използват предпазливо – те свидетелстват за широко разпространено значение на образа на бика, но не доказват съществуването на един общ и непроменен „култ към бика“, продължил през различни епохи и култури.

История: Рогата не са били излагани в експозициите на находките от некропола. При разчистване на музейния фонд са определени като ненужни за съхранение и са приготвени за изхвърляне. Обяснението е, че върху тях не е открита човешка дейност. За да ги запази, Иван Иванов ги подарява на писателя Михаил Михайлов, който участва в подготовката на българското участие в Световното изложение в Севиля (1992 г.).

Aстрагал

Астрагалус (ашик, астрагал) – предметът от Варненския халколитен некропол I представлява златен модел на костица от задното коляно на агне или козле, наподобяваща зар, особена с това, че има четири устойчиви положения върху хоризонтална равнина. Анатомичното му название на български език е „скочна кост“. Другаде подобен златен модел не е откриван. Астрагалусът се е използвал в различни игри, включително и хазартни. В България е известен от традиционната за Гергьовден детска игра „на ашици“ („игра на кокалче“ или „тура“). На този ден астрагалът от десния крак на жертвеното агне се запазвал и с него се украсявали жертвените хлябове. Освен това е служил и за гадаене. Неслучайно край храма на Аполон в Делфи, прочут със своите предсказания, са открити огромно количество астрагалуси – не само естествени, но и от камък, стъкло и бронз. Употребата му е известна от най-различни по-късни култури и държави. Обредната му функция се свързва със значението на късмета – знак за особена благосклонност на боговете и съдбата. Играчът-късметлия бил определян за избраник на боговете, независимо от личните му качества. Например в царската идеология на Индия е засвидетелстван момент от коронясването на владетеля, при който жрецът протягал на владетеля пет астрагалуса с думите: „Ти си господарят, нека тези пет области да се паднат на твоя жребий“. Така господството е придобито като резултат от играта на кости. Жребият е тъждествен на решението на съдбата, поради което изисква безпрекословно подчинение.

Украшения от халцедон – карнеол (сердолик) и ахат

Сред забележителните находки от Варненския халколитен некропол са многобройните мъниста, изработени от разновидности на халцедона – преди всичко карнеол (сердолик) и ахат. От некропола са известни общо 478 такива мъниста, открити в редица гробове. Най-голяма концентрация е регистрирана в гроб №43 – 134 мъниста, следван от гроб №4 със 71, гроб №41 с 66 и гроб №35 с 60 мъниста.

Карнеолът представлява червена до червено-оранжева разновидност на халцедона – микрокристална разновидност на кварца. Твърдостта му е приблизително 6,5-7 по скалата на Моос, което го прави сравнително труден за обработване с технологиите, достъпни през халколита. Именно затова високото качество и геометричната прецизност на част от варненските мъниста представляват значително технологично постижение. Специализираните археогемоложки изследвания определят няколко основни морфологични типа – удължени бъчвовидни, удължени фасетирани и къси цилиндрични мъниста.

Особено забележителни са удължените мъниста с трапецовидни фасети. При част от тях е установена изключително последователна схема от 32 фасети – 16 + 16, разположени по двете страни по дължината на мънистото. В археогемоложката литература тези находки от Варна се определят като най-ранния известен пример за сложно и стандартизирано фасетиране на толкова твърд минерален материал.

При отделен екземпляр от гроб №43 е описана още по-сложна обработка – 37 надлъжни фасети (16 + 21), които заедно с двете крайни повърхности дават общо 39 обработени повърхности. Тази изключителна прецизност показва не случайна обработка, а високо специализирано производство, изискващо предварително планиране на формата и последователно шлифоване и полиране.

Изработването на подобни мъниста е представлявало сериозно техническо предизвикателство. Археогемоложките изследвания разглеждат различни етапи на обработката – оформяне, пробиване, шлифоване, фасетиране и полиране, включително възможно използване на механично подпомагани техники. Затова предположението, че майсторите са разполагали със специализирани приспособления за обработване на твърдите минерали, е напълно основателно. Конкретното използване на въртящо се „колело“ обаче е по-добре да бъде представено като хипотеза, а не като доказан факт. Костов посочва сред важните праисторически гемоложки техники фасетирането, полирането/заглаждането, термичната обработка, миниатюризацията и стандартизацията.

Подобни по форма карнеолови и ахатови мъниста са известни и от халколитния некропол при Дуранкулак, което показва, че технологията не трябва да се разглежда изолирано само в рамките на Варна. Сравнителното изследване на находките от двата некропола е именно предмет на работата на Костов, Димов и Пелевина.

Не по-малко интересна е стандартизацията на теглото. Анализът на определени групи карнеолови и ахатови мъниста показва средно тегло около 0,40 g, приблизително 2 карата. Забележително е, че приблизително същата средна стойност – около 0,40-0,41 g – се наблюдава и при групи от малки златни мъниста от Варненския некропол.

Въз основа на анализа на теглото на минерални мъниста и различни категории златни предмети Руслан Костов предлага съществуването на ранна метрологична система, включваща стойности около 0,145 g и 0,415 g. За по-голямата предполагаема единица от приблизително 0,40-0,415 g той предлага условното название „van“, образувано от първите букви на Varna Necropolis. В изследването Symmetry of form and weight: standardization of gold and mineral artifacts from the Varna Chalcolithic necropolis (5th millennium BC) са посочени и предмети, чиито тегла могат да бъдат представени като кратни на тази стойност.

Това е интересна научна хипотеза за съществуването на ранна система за стандартизиране на теглото, но засега не трябва да се представя като доказана „първа универсална тегловна система“. За доказването на съзнателна метрологична система е необходимо да се изключат други обяснения за групирането на теглата и резултатите да бъдат потвърдени върху достатъчно голям и независимо анализиран набор от предмети. Затова терминът „van“ е предложена от изследователя условна единица, а не установена праисторическа мярка, чието име е било използвано от населението на Варна.

Наличието едновременно на сложно фасетиране, прецизно пробиване, полиране, повтарящи се геометрични форми и близки тегловни стойности превръща карнеоловите и ахатовите мъниста във важни свидетелства за технологичните познания и специализираното производство на обществото, оставило Варненския некропол. Те показват, че забележителното майсторство на тази култура не се е ограничавало до обработката на злато и мед, а е обхващало и изключително трудни за обработване минерални материали.

Медна брадва

Сред медните находки от Варненския халколитен некропол се откроява необичайна двустранна брадва с рядка форма. Тя има дъговидно тяло, като единият ѝ край завършва със силно разширено, приблизително триъгълно острие, а противоположният е издължен и заострен. Отворът за дръжката е разположен сравнително близо до широкото острие, което създава необичайно разпределение на тежестта и я отличава от обикновените работни брадви.

Подобни медни двустранни брадви са изключително редки през халколита. В специализирано изследване на халколитните оръжия този тип е определен като двустранна медна брадва, при която едната работна част представлява дъговидно, почти триъгълно острие, разположено успоредно на дръжката, а другата завършва с дълъг пробиващ връх. Известни са само два екземпляра от този тип, като само находката от Варненския некропол има сигурен археологически контекст.

Необичайната конструкция поставя под съмнение използването ѝ като обикновена брадва за дървообработка. Заострената част би могла да служи за нанасяне на концентриран пробивен удар, докато широкото острие позволява друг тип удар. Поради тези характеристики подобни медни брадви са интерпретирани и като оръжия за близък бой, а не непременно като инструменти за всекидневна работа. Медта предлага съществени предимства пред камъка и рога: позволява по-тънки и остри работни части, по-голяма маса при сходен обем, както и повторно заточване и поправка на предмета.

Особено интересна е връзката между този тип медни оръжия и по-старите брадви от камък и еленов рог. Изследователите посочват, че някои халколитни медни форми вероятно развиват конструктивни решения, познати по-рано при каменните и роговите оръжия. Един от най-ясните примери е медната двустранна брадва/кирка от символичен гроб № 4 във Варна I, чийто дълъг пробиващ край има близки морфологични сходства с по-ранните оръжия от еленов рог.

Това се вписва в по-широкото развитие на металните предмети във Варна I. С течение на времето медните сечива и оръжия стават все по-разнообразни и технически усъвършенствани. В късните фази на некропола се появяват дори своеобразни хибридни форми между оръжие и сечиво, а в богатия символичен гроб № 4 са открити както елегантно извита медна брадва, така и уникална медна кирка, интерпретирана като метално въплъщение на по-ранната кирка от еленов рог.

Мраморен рог-ритон

Мраморен рог-ритон от символичен гроб №41 на Варненския халколитен некропол. Съдът има издължена конична форма и запазени следи от червен пигмент по външната повърхност, непосредствено под устието. В него са открити и няколко златни мъниста.

Ритонът е изработен от мрамор и представлява един от най-необичайните каменни съдове от Варна I. Научните публикации го определят като цялостно запазен мраморен коничен ритон (complete marble conical rhyton) със следи от пигмент върху външната му повърхност.

Особено интересни са неговите паралели извън днешните български земи. Сходни мраморни конични ритони са известни от селища в Западна Анатолия и Егейския свят, включително Gülpınar, Beşik-Sivritepe и Kumtepe. Производствен център за подобни мраморни съдове е установен при Kulaksızlar в Западна Анатолия, където през V хилядолетие пр. Хр. е съществувала специализирана работилница за обработка на мрамор. Поради тези паралели е изказана хипотезата, че мраморният ритон от Варна може да е бил внесен от Анатолия, макар че това не е окончателно доказано чрез анализ на произхода на самия мрамор. Хипотезата е особено интересна, защото същият гроб №41 съдържа и обсидианово острие, наред с множество други престижни и екзотични предмети.

Гроб №41 всъщност не съдържа човешки останки и се определя като кенотаф – символичен гроб. Той е един от особено богатите комплекси във Варненския некропол. В него са открити над сто златни предмета, мъниста от карнеол и серпентинит, украшения от Spondylus, мраморни съдове, плоска костена фигурка, обсидианово острие и изключително голям брой – 4573 – черупки от Dentalium.

Мраморните предмети са сравнително редки сред находките от халколитните погребения в региона. Освен коничния ритон, в гроб №41 е открит и друг мраморен предмет, а мраморни съдове са известни и от някои от останалите богати гробове във Варна. Съчетанието в гроб №41 на мрамор, злато, карнеол, Spondylus, Dentalium и обсидиан е важно свидетелство за участието на общността от Варна в широкообхватни мрежи за обмен през V хилядолетие пр. Хр. Мраморните съдове от Егейския регион се разглеждат като престижни предмети, разпространявани на значителни разстояния.

Кремъчни ножове-пластини

Сред най-впечатляващите кремъчни изделия от Варненския халколитен некропол са изключително дългите ножове-пластини, известни в археологическата литература като суперострие. Няколко екземпляра надхвърлят 35 см, а най-дългият, открит в гроб №1, достига приблизително 44 см. От некропола са известни над 230-240 кремъчни изделия, като значителна част от тях са пластини.

Тези необичайни изделия представляват връх в развитието на халколитната кремъчна технология. Изработването на толкова дълга, тънка и правилна пластина изисква висококачествена суровина, големи кремъчни ядра и изключително висока степен на специализация. Експерименталните и технологичните изследвания показват, че най-големите суперостриета са получавани чрез сложна техника на натиск с лостов механизъм, вероятно с използване на меден натискач.

При тази технология пластината не се отделя от кремъчното ядро чрез директен удар, както при по-простите техники за обработка на кремък. Вместо това предварително подготвеното ядро се фиксира стабилно, а върхуточно определена точка от неговата ударна площадка се упражнява постепенно нарастващ натиск. За целта се използва дълъг лост, който многократно увеличава силата, прилагана от майстора. В края на лоста се намира твърд натискач, като при производството на най-големите пластини се предполага използването и на меден връх. Когато натискът достигне необходимата стойност, в кремъка се образува контролирана пукнатина, която се разпространява по дължината на предварително оформеното ядро и отделя дълга и сравнително равномерна пластина.

Този метод позволява на майстора да контролира процеса значително по-прецизно, отколкото при директното ударно отцепване. Но изработването на пластина с дължина 30-40 и повече сантиметра остава изключително трудно: формата на ядрото, ъгълът и мястото на натиска, величината на приложената сила и качеството на кремъка трябва да бъдат много точно контролирани. Малка грешка може да доведе до прекъсване на пукнатината, неправилно отцепване или счупване на пластината. Необходимо е и достатъчно голямо ядро от висококачествен, почти бездефектен кремък. Именно затова изделия с размерите на варненските суперостриета свидетелстват не просто за добра обработка на камък, а за високо специализирано технологично знание и майсторство.

Суровината е висококачествен лудогорски кремък, чиито находища се намират в Североизточна България, в района на Разград – приблизително 100 км от Варна. Археологическите проучвания показват наличие на специализирано производство в този район. Това означава, че във Варна са пристигали не просто случайно събрани кремъчни късове, а продукти на развита система за добив, специализирана обработка и обмен.

Особено важни са трасологичните изследвания на следите от употреба. От серия от 46 дълги пластини над 15 см само шест показват следи от използване – например за рязане на растения или меки материали като месо, кожа или тъкан. При останалите не са установени следи от работа. Това подкрепя предположението, че най-дългите екземпляри не са били създавани преди всичко като всекидневни ножове.

Още по-показателен е погребалният им контекст. Най-дългите пластини във Варненския некропол са свързани с най-богатите погребения, а някои са положени цели и неизползвани. Laurence Manolakakis интерпретира това като свидетелство, че дългите пластини са придобили не само практическа, но и социална и символична стойност, свързана с висок обществен статус.

Следователно необикновената им дължина вероятно е била съзнателно търсена. Колкото по-дълга и съвършено оформена е една пластина, толкова по-трудно е нейното производство и толкова по-ясно тя демонстрира уменията на специализирания майстор, качеството на суровината и достъпа на притежателя до ценни изделия и мрежи за обмен. В този смисъл суперостриетата могат да бъдат разглеждани едновременно като технологични постижения, престижни предмети и символи на социален статус.

Най-впечатляващият екземпляр е пластината от гроб №1, чиято публикувана дължина е около 43,5-44 см. Съвременно изследване я определя като най-дългата известна пластина от този технологичен комплекс във Варненския некропол.

Черупки от моркси мекотели – Dentalium и Spondylus

Сред най-многобройните и показателни находки във Варненския халколитен некропол са украшенията и предметите, изработени от морски черупки. Открити са над 12 000 -12 200 черупки, традиционно определяни като Dentalium, и около 1 100 украшения от Spondylus, включително гривни (пръстени), мъниста, висулки и апликации. Тези количества показват, че морските черупки са заемали важно място в материалната и символичната култура на населението, използвало некропола.

Spondylus gaederopus е морска мида, чието естествено разпространение днес е свързано със Средиземноморието, включително Егейско и Адриатическо море. Изотопни и археологически изследвания на праисторически изделия от Spondylus подкрепят средиземноморския произход на суровината. За Варна като вероятен източник са посочвани северното Егейско крайбрежие и Егейските острови. По-старата хипотеза, че Spondylus е могъл да бъде добиван и от западното Черноморие през V хилядолетие пр. Хр., не се подкрепя добре от наличните екологични и аналитични данни.

Следователно тези предмети са важно свидетелство за далечни контакти и обменни мрежи, свързващи Черноморското крайбрежие с Егейския и по-широкия Средиземноморски свят. През неолита и халколита изделията от Spondylus се разпространяват на огромна територия от Егейския регион през Балканите чак до Централна Европа. Именно Spondylus е един от класическите примери, използвани от археолозите при изследването на праисторическия обмен
на престижни предмети.

Получаването на суровината също не е било лесно. Spondylus живее прикрепен към скалисто дъно, често на значителна дълбочина, така че събирането на качествени черупки е изисквало специални усилия. След това дебелата черупка е била обработвана чрез рязане, шлифоване и полиране, за да се превърне в пръстени, мъниста, висулки и други украшения. Тази трудоемка обработка и пренасянето на материала на голямо разстояние вероятно са допринасяли за неговата висока стойност.

Особено красноречив пример за стойността, придавана на Spondylus, е находка от прочутия гроб №43. Там е открит повреден пръстен/гривна от морска черупка, който вместо да бъде изхвърлен е бил внимателно поправен, като счупените му части са съединени, а местата на поправката са укрепени и покрити със златни пластини. Така в един предмет са съчетани два изключително ценени материала – внесена морска черупка и злато.

Този детайл е особено показателен. В гроб №43 златото присъства в изключително голямо количество и въпреки това повреденото украшение от Spondylus е било счетено за достатъчно ценно, за да бъде запазено и поправено именно със злато. Това подсказва, че стойността му не се е определяла единствено от материала или вложения труд. Самият предмет вероятно е притежавал социална, символична или лична стойност, свързана с неговия притежател, произхода му, начина на придобиване или отношенията между хората, чрез които е достигнал до Варна. Именно затова изследователите разглеждат подобни предмети като притежаващи собствена „биография“ – те са били придобивани, носени, повреждани, поправяни и накрая полагани с притежателя си в гроба.

Поправената със злато гривна показва и защо изделията от Spondylus не трябва да се разглеждат просто като красиви украшения. Те вероятно са били престижни предмети и видими знаци на социална принадлежност и статус, чиято ценност е била свързана както с далечния произход на суровината, така и с отношенията на обмен, чрез които предметът е достигал до своя притежател.

Изключителна концентрация на морски черупки е установена и в символичен гроб №41, където са открити 4 573 черупки, определени като Dentalium, заедно с над сто златни предмета, мъниста от карнеол и серпентинит, изделия от Spondylus, мраморни предмети и обсидианово острие. Съчетаването на толкова различни ценни и екзотични материали в един кенотаф подчертава особеното значение на този погребален комплекс.

Трябва да се отбележи, че названието „Dentalium“ се използва традиционно в археологическата литература за тръбовидните черупки на морски лопатоноги (Scaphopoda). По-новите изследвания предупреждават, че не всички археологически екземпляри непременно принадлежат точно към рода Dentalium – част от тях могат да принадлежат например към рода Antalis. Затова при строго научно описание е по-коректно да се говори за черупки, традиционно определяни като Dentalium.

Предположението, че Spondylus е изпълнявал функция на своеобразно „домонетно средство за размяна“, е свързвано и с интерпретации на проф. Вадим Масон относно подобни находки от района на Суворово. По-сигурно обаче е да се говори за ценна обменна суровина и престижни предмети, които са циркулирали между отдалечени общности. Археологическите данни не позволяват да се твърди, че те са функционирали като пари в същинския смисъл. Съвременните изследвания поставят акцент върху престижния обмен, социалните връзки и символичната стойност на тези изделия.

Спецификация на металите използвани за изработката на предметите от Варненския некропол

Състава на металите

Злато (Au) – предметите са изработени от златна сплав, като процентното съдържание на златото варира от технически чист метал (24 карата) до 50% златна сплав (12 карата), съдържаща до 50% сребро (Ag), до 4% мед (Cu) и микропримеси от платина (Pt), никел (Ni), калай (Sn), антимон (Sb) и др. Повече от половината находки са с плътност между 17-18 g/cm3 (около 22 карата).

Произход на металите

Въз основа на измерената плътност, параметър на кристална решетка на предметите и сравняването им с изследваните материали от разсипно злато, може да се направи хипотеза, че едни от най-вероятните източници на злато, от което са изработени предметите на Варненския халколитен некропол, са златоносните реки в районите на Стара планина (горното течение на р. Луда Камчия, р. Мараш, притоците на р. Янтра – р. Златаришка и р. Тревненска), Средна гора (р. Тунджа и нейни притоци – р. Саплама и р. Турийска) и Странджа-Сакар (р. Левченска и р. Велека). Кръгът се разширява и с други златоносни участъци – в Югозападна България (край р. Струма, р. Драговищина, р. Елешница); Северозападна България (р. Огоста); Централно Средногорие (р. Тополница и р. Луда Яна); горното течение на р. Искър; реките около с. Полски Градец (Старозагорско, между Раднево и Тополовград)

Обработка на металите

Златните предмети от Варненския халколитен некропол I са изработвани по два основни начина: чрез пластично деформиране и чрез разтопяване на злато (от златоносен пясък) и леене в предварително подготвени огнеупорни форми. Пластичната обработка, поради високата пластичност на златото, е правена най-често в студено състояние на златото, чрез свободно коване или валцоване. По този начин са получавани листово злато и тел, от които по-нататък чрез рязане, пробиване, шлифоване и други механични обработки са се получавали крайните форми на предметите. Лятите предмети са изисквали по-голям опит и предварителна подготовка на майстора. Обикновено леенето се е прилагало за получаване на предварителната конфигурация на предмета, след което се е прилагала следваща пластична или механична обработка. Наред с най-прости като конфигурация предмети, в некропола са намерени и предмети с по-сложна форма и начин на обработка. Тяхното изработване изисква по-голямо количество на златото, както и придобити от човека умения то да се нагрява и разтопява в специални огнища до температури над 11000С и да се лее в предварително подготвени форми. Хората, които са изработили тези предмети, са били майстори на обработката на металите. Те са изработвали серии еднотипни предмети с еднакъв инструментариум, размери и форма, т.е. с предварителното изготвяне и използване на специална (макар и примитивна) технологична екипировка. (Източник: Руси Русев, Йордан Бояджиев – Технологични постижения на древните хора, живели във Варненския и Провадийския край)

В технологията на металите е известно правилото, че за вида и качеството на металообработката определящо е значението на използвания инструментариум и технологична екипировка. Или с други думи – не може да се извърши коване без чук и наковалня, както и да се лее без огнище, тигел и форма. Изхождайки от това правило, съпътстващите Варненското злато разнообразни медни и кремъчни инструменти (тесли, брадви, ножове, длета и др.) са не по-малко уникални от него. Първите метални инструменти, използвани от човека в древността, са направени от мед, а комплексът, в който до момента са открити заедно най-много халколитни медни инструменти, е Варненският халколитен некропол I. Този инструментариум е достатъчно убедителен факт, че тук е съществувал праисторически център, поставил основите на съвременните базови технологии при обработка на металите – пластична деформация, ковашко заваряване, термична обработка и металолеене. (Източник: Руси Русев, Йордан Бояджиев – Технологични постижения на древните хора, живели във Варненския и Провадийския край)