Гробовете на Варненския некропол

Гроб №1 – началото на откритието

Гроб №1 е неразривно свързан с откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 г. При прокопаването на траншея за електрически кабел в западната индустриална зона на Варна Райчо Маринов попада на първите находки – златни предмети, медни сечива и кремъчни пластини. Откритието поставя началото на систематичните археологически проучвания на некропола под ръководството на Иван Иванов.

Комплексът е без човешки останки и традиционно се причислява към богатите символични гробове на некропола. Поради случайния начин на откриването му обаче първоначалният археологически контекст е бил нарушен и част от предметите, класифицирани към Гроб №1, са събрани от изкопаната пръст и непосредствената зона на траншеята.

Според публикуваните данни, които си намерил, към комплекса са отнесени 217 златни предмета с общо тегло 1094,35 g (данни от 2010 г.; по-ранна публикация от 1982 г. посочва 215 предмета и 1098 g). Именно №1, заедно с гробове №4, №36 и №43, принадлежи към изключително малката група комплекси, в които е концентрирана огромна част от златото на Варненския некропол. В публикувано обобщение тези четири комплекса съдържат общо над 5 kg злато.

Значението на Гроб №1 следователно е двойно. Той е едновременно един от най-богатите комплекси на некропола и комплексът, с който започва историята на едно от най-забележителните археологически открития на европейската праистория.

Гроб №4 – символично погребение и знаци на власт

Гроб №4 е един от най-богатите и забележителни символични гробове във Варненския халколитен некропол. В него не са открити човешки останки, но погребалният инвентар е подреден по начин, наподобяващ погребение на човек в изпънато положение. Поради характера и разположението на предметите комплексът традиционно се определя като условно мъжки.

Според публикуваните данни, които си намерил, към Гроб №4 са отнесени 348 златни предмета с общо тегло 1554,7 грама по данни от 2010 г.; по-ранни данни от 1982 г. посочват 320 предмета с тегло 1518 грама.

Богатството на комплекса обаче далеч не се изчерпва със златото. Сред погребалните дарове са каменна брадва със златно обкована дръжка, медни сечива, длето и шила, каменна брадва, изключително дълга кремъчна пластина, златни нагръдни пластини, масивни гривни, обеци, мъниста и десетки златни апликации за облекло. Открити са също украшения и мъниста от морски черупки и различни минерали.

Особено място сред находките заема брадвата-скиптър. Положена приблизително там, където би се намирало дясното рамо на липсващия покойник, тя е интерпретирана като престижен предмет и възможен знак на власт. Части от нея са били покрити със злато, превръщайки познатата форма на сечивото в предмет с подчертано символично значение.

Сред най-необичайните находки са два керамични съда със златна украса. Особено впечатляваща е голямата тъмна чиния, върху чиято вътрешна повърхност е изградена сложна геометрична композиция със злато. Тя се е превърнала в един от най-разпознаваемите образи на Варненския некропол.

Съчетанието на огромно количество злато, редки суровини, висококачествени сечива и предмети със символична функция превръща Гроб №4 в едно от най-ярките свидетелства за богатството, специализацията и социалната диференциация на обществото, оставило Варненския некропол.

Гроб №36 – златните символи на властта

Гроб №36 е един от най-загадъчните и богати символични комплекси във Варненския халколитен некропол. Открит е на 23 септември 1974 г. в югоизточната част на некропола. На дълбочина около 0,93 m археолозите първоначално попадат на малка медна брадва. След пресяването на извадената пръст са открити 44 златни мъниста, а последвалото внимателно разкриване показва, че гробната яма не съдържа човешки останки.

Находките били разположени в три основни групи. В северната и южната част се намирали медни и кремъчни сечива, костена фигурка, керамични съдове и мъниста от черупки Dentalium, докато централната част съдържала изключителна концентрация от златни предмети. При окончателното разкриване станало ясно, че те били положени в четири последователни слоя.

Според публикуваните данни към комплекса са отнесени 857 златни предмета с общо тегло 782,16 g по данни от 2010 г.; по-ранните данни от 1982 г. посочват 854 предмета с тегло 789 g. Сред тях се открояват миниатюрна златна диадема, златни жезли и ритуални предмети, масивни гривни, златен астрагал, множество мъниста, пръстени и апликации.

Най-разпознаваемите находки са двете златни зооморфни фигурки, традиционно известни като „златните бикове“. Техните силно извити назад рога и необичайната форма ги отличават от почти всички известни изображения от епохата. Заедно с десетките златни апликации във формата на рога те са се превърнали в едни от символите на Варненския некропол.

Необичайно малките размери на някои от предметите, включително миниатюрната диадема, карат Иван Иванов да предположи, че комплексът може да представлява символичен гроб на дете. Друга интерпретация разглежда находките като ритуално погребани инсигнии на властта – символичните атрибути на човек с особено положение в общността. Липсата на човешки останки оставя истинското предназначение на Гроб №36 една от интригуващите загадки на Варненския некропол.

Гроб №43 – човекът зад златото

Гроб №43 е най-прочутото човешко погребение във Варненския халколитен некропол. Популярно наричан погребението на „царя-жрец“, той съдържа скелета на мъж, положен по гръб в изпънато положение в гробна яма с дълбочина около 2,20 m. Първоначално възрастта му е определена на около 40-50 години, а последващите изследвания на костния материал в Университета в Тюбинген я поставят приблизително между 50 и 65 години.

Мъжът е бил висок около 1,70 m и със силно развито телосложение. Следите върху костите свидетелстват за значително физическо натоварване през живота му – установени са дегенеративни изменения в шийния отдел на гръбначния стълб, ръцете и стъпалата, както и проблеми в лявото бедро и коляното. Изотопните анализи показват богата на протеини диета със значителен принос на морски ресурси.

Погребалният инвентар е изключителен. Според данните от 2010 г., които си намерил, комплексът съдържа 1003 златни предмета с общо тегло 1524,39 g, докато публикация от 1982 г. посочва 1011 предмета с тегло 1516 g. Съвременните научни публикации обобщават находката като повече от хиляда предмета и близо 1,6 kg злато.

Златните украшения били разположени върху цялото тяло. Около главата имало златни украшения и апликации от украса за глава, върху ръцете – масивни златни гривни и нанизи от златни халки, а дрехата била богато украсена със златни и карнеолови мъниста и множество кръгли апликации. На гърдите лежала голяма златна пластина, а около таза и коленете били поставени допълнителни златни елементи.

До погребания били положени лък със златни обковки, копия с кремъчен и меден връх, медни и каменни брадви, голяма кремъчна пластина и каменна брадва със златно обкована дръжка, интерпретирана като скиптър или знак на висок обществен статус.

Особено любопитна е гривната от средиземноморската мида Spondylus върху лявата ръка. Тя била счупена още в древността, но вместо да бъде изхвърлена, била поправена със златни пластинки – малък детайл, който подсказва изключителната стойност, придавана на подобни престижни предмети.

Богатството на погребението, оръжията, престижните предмети и символичните атрибути показват, че човекът от Гроб №43 е заемал необичайно високо положение в своето общество. Точната му роля остава неизвестна. Определения като владетел, воин, жрец, занаятчия или търговец представляват различни научни интерпретации, а не установени титли.

Кой е бил човекът от Гроб №43?

Изключителното богатство на Гроб №43 отдавна поражда въпроса кой е бил погребаният мъж и каква роля е заемал в обществото на Варна. В популярната литература той често е наричан „цар-жрец“, а богатият инвентар – златните украшения, оръжията и брадвата-скиптър – несъмнено свидетелства за необичайно висок обществен статус. Самата археология обаче не позволява да му бъде приписана конкретна титла като „цар“ или „жрец“.

Новите антропологични изследвания на скелета предлагат друга, не по-малко интересна картина. Мъжът е бил на приблизително 50-65 години, а костите му носят следи от продължително и значително физическо натоварване. Особено силно развити били мускулните залавни места на предмишниците и долните крайници. Изследователите заключават, че човекът от Гроб №43 вероятно не е бил просто представител на елита, освободен от физически труд.

Една от най-интригуващите хипотези е, че той може да е бил висококвалифициран занаятчия или металург. Продължителната работа с малки чукове, длета и други инструменти при обработването на мед и злато би могла да обясни силно развитата мускулатура на предмишниците. Подобна интерпретация поставя интересен въпрос: възможно ли е в обществото на Варна майсторите, владеещи новите технологии за обработка на металите, сами да са принадлежали към неговия елит?

Съществуват обаче и други възможности. Силно развитата мускулатура на краката може да е резултат от изминаване на значителни разстояния, което допуска връзка с обмена и търговията на ценни суровини и предмети. Богатството на Варненския некропол включва материали и изделия, свързани с далечни обменни мрежи, а сред находките присъстват както метал, така и средиземноморски черупки Spondylus.

По-старата хипотеза, че човекът е бил активен воин или военен предводител, се основава преди всичко на оръжията в гроба и на неговото физически силно телосложение. Новият анализ на скелета обаче поставя това тълкуване под съмнение. Дегенеративните изменения и моделът на мускулното натоварване не съответстват убедително на продължителна дейност като активен воин, макар изследователите да подчертават, че не може да се изключи той да е воювал или ловувал през по-ранните години от живота си.

Затова днес няма един окончателен отговор. Човекът от Гроб №43 може да е съчетавал няколко обществени роли – майстор, участник в далечен обмен, ловец или воин и човек с изключително висок обществен статус. Авторите на специалното изследване на богатите гробове във Варна предупреждават, че следите върху един скелет не позволяват определено занимание да бъде доказано със сигурност.

Именно тази неизвестност прави Гроб №43 толкова забележителен. Златото показва изключителното положение на погребания, а костите разкриват човек, който вероятно е бил физически активен през значителна част от живота си. Повече от шест хилядолетия по-късно неговото име и точната му роля остават неизвестни.