Варненското златно съкровище

През есента на 1972 г. при изкопни работи за полагане на подземен електрически кабел в западната промишлена зона на Варна екскаватористът Райчо Маринов случайно открива група древни метални предмети и кремъчни сечива.

Находките достигат до музея в Дългопол, където Димитър Златарски разпознава тяхното историческо значение и съдейства за уведомяването на специалистите във Варна.

През ноември 1972 г. започват археологическите проучвания. Те разкриват обширен некропол от късната каменно-медна епоха, известен днес като Варненския халколитен некропол.

Проучванията продължават до 1991 г. и разкриват хиляди предмети, сред които над 3000 златни изделия с общо тегло над шест килограма. Некрополът се превръща в едно от най-значимите открития за изучаването на праисторическите общества в Европа.

Некрополът и погребалните практики

Археологическите проучвания на Варненския халколитен некропол разкриват стотици гробове с разнообразен погребален инвентар. Сред находките са златни украшения, медни и кремъчни сечива, керамични съдове, предмети от кост и камък, както и украшения, изработени от морски миди.

Погребалните практики се отличават със значително разнообразие. Археолозите установяват погребения, при които починалите са положени по гръб с изпънати тела, както и погребения в свито положение. Открити са и символични гробове, в които липсват човешки останки, но присъстват предмети, подредени като погребални дарове.

Предназначението на символичните гробове остава предмет на научни изследвания. Те вероятно са били свързани със специфични ритуални практики, но не съществува основание всички да се определят категорично като погребения на хора, починали далеч от дома.

Количеството и видът на погребалните дарове се различават съществено между отделните гробове. Докато някои съдържат сравнително скромен инвентар, в други са открити изключително богати комплекси от златни предмети и други ценни материали.

Тези различия предоставят важни сведения за обществената организация, погребалните обичаи и възможното съществуване на социална йерархия сред общностите, свързани с култура Варна.

Предмети окрити в Варненския некропол

Във Варненския халколитен некропол е открито огромно разнообразие от погребален инвентар, класифициран в 83 категории:

Глинени съдове

Глинени съдове открити в некропола са над 650 броя. Обикновено в лошо или неизпечено състояние, вероятно само с предназначение, свързано с погребалния ритуал, с изключение на няколко уникални съда, които са описани по-долу (от гроб No.4). Прави впечатление, че обикновено съдовете в гробните ями са умалени модели (до два-три пъти от реалния размер)
на съдове от ежедневния бит:

Кремъчни сечива

Кремъчните сечива открити в некропола са над 230 броя. Повечето са пластини-ножове, има единични находки на стъргалки и резци на сърпове. Няколко от пластините-ножове са с дължина над 35 см., а едната достига до 44 см. (от гроб No.1) – т.нар. дълги остриета или „супер остриета“. При много малка част са открити следи от употреба.

Каменни оръдия на труда

Открити са над 90 каменни предмета, сред които брадви, длета, тесли и гладилки, както и мраморни съдове. Към находките от гроб № 43 се отнасят и две брадвички, описвани като изработени от жадеит. При много малка част от каменните сечива са установени следи от употреба.

Сечива, оръжия и украшения от мед

Сечива, оръжия и украшения от мед (над 160 бр.) – огромно количество за епохата, включително единственият меден връх на копие от тази епоха, открит в Югоизточна Европа. При много малка част са открити следи от употреба. Наред с обичайните по размери сечива има няколко, които са модели. Теглото на медните предмети само от гроб No.43 надвишава теглото на всички медни находки от некропола край с. Дуранкулак, където са проучени 1204 гроба (от късния неолит до ранната бронзова епоха; от халколита са близо 600 гроба (култура „Хаманджия IV“ и култура „Варна“; Я. Бояджиев, 2001 г.) (!), 994 гроба (култура „Хаманджия ІІІ“ – 390 гроба, култура „Хаманджия ІV“ – 164 гроба, култура „Варна“, всички фази – 440 гроба, М. Аврамова, 2008 г.) (!). Открити са и малко накити от мед – 14 бр. (! по информация от 2007 г.) – гривни, пръстени,
игли за коса.

Изделия от рог и кост

изделия от рог и кост – корубести идоли, сохи (= копачка, мотичка, рало), гладилки, прешлени за вретено, статуетки, мъниста от зъби, глигански глиги, рога от тур, украшения. До момента на откриването на некропола корубести идоли от епохата са били откривани само в селища, но не и в погребения. Бойните брадви от рог са отличителни за култура „Варна“ (както и за предхождащата в региона култура „Хаманджия“), за разлика от единични находки в ареала на синхронната култура „Коджадермен-Гумелница-Караново VI“, където преобладават каменни бойни брадви

Повечето от сечивата са без следи от употреба. Изработвани са или специално за погребалния ритуал, или представляват, както с голяма доза сигурност може да се твърди, отличителни предмети на висок ръководен, жречески и социален престиж – атрибути на светска и духовна власт. Подобна диференциация, потвърдена и от начина на разпределението на гробния инвентар в различните гробове, дава основание на историците да
говорят за наличие на държавна организация

Корубести костени фигурки от Варненския халколитен некропол (Варна I). Първата фигурка вляво(1) е изработена от мрамор

Накити и предмети от злато

Разнообразни накити и предмети от злато – в 65 гроба са открити 38 различни типа, някои от тях уникални. Златните предмети са 3 078 на брой, а общото им тегло надхвърля 6 кг. Само в един гроб са открити златни предмети с тегло по-голямо от това на всички златни предмети открити до днес по света от епохата на халколита. Според проучването на Хартман от 1978 г., обхващащо по-големия обем златни находки, 98% са без следи от употреба, независимо от техния тип.

Златни огърлици

Късен халколит, 4600-4200 г. пр. Хр. Дълги нанизи от плоски дисковидни и цилиндрични златни мъниста, придружени от по-къси нанизи и халки. Носени са около шията и гърдите като огърлици, а по-късите вероятно като гривни или малки огърлици. Те са знак за високо положение в обществото и са полагани в гроба като част от погребалния инвентар. Гробове 36 и 43.

Златни апликации във формата на бичи рога

Късен халколит, ок. 4600-4200 г. пр. Хр. Гроб 36. Около тридесет плочки ковано злато, което са зашивали върху дреха или погребално покривало. Връзка с култа към бика и е знак за сила и плодовитост. По някои описания покривалото на погребания е било украсено в краищата със златни апликации във формата на овнешки или козя рога.

Златни полусферични апликации

Късен халколит, 4600-4200 г. пр. Хр. Варненски халколитен некропол. Изковани от тънко златно листче, изпъкнали и кухи отвътре, с по няколко малки отвора по края. Пришивани са върху дрехи, шапки или погребални покривала. Обработката им показва високо ниво на златарско майсторство. Предметите са знак за статус и са полагани в богатите гробове. Гроб 43.

Златни гривни

Късен халколит, 4600-4200 г. пр. Хр. Гривни, изковани от златен лист и оформени като масивни, леко изпъкнали обръчи. При някои краят е отворен, при други краищата са съединени с припокриване, а горе в средата има гривна с двоен профил. Носени са на ръцете като украшение и знак за високо положение. Погребаният в гроб 43 е носел по една масивна гривна на всяка ръка.

Златен нагръдник, златни апликации и обковки

1.Полусферични и полулунни апликации. Зашивани са върху дрехата или шапката. 2.Малки трапецовидни плочки и спирала. Украса за дрехи. 3.Цилиндричен златен обков. 4. Малко копче с халка за закачане.

Златни скиптри

Късен халколит, 4600-4200 г. пр. Хр. Вляво е скиптър-чук с глава от злато и дръжка от златни цилиндрични обковки, между които има светли участъци. Вдясно е сегментиран златен предмет, обковка на дръжка на друг скиптър. Такива жезли са символ на власт и са принадлежали на вождове-жреци.

Златни бикове апликации

Късен халколит, 4600-4200 г. пр. Хр. Две плоски фигурки, изрязани от златен лист, с украса от пробити точки по контура и малка халка за окачване. По-голямата е горе, по-малката е долу. Били са зашивани върху дреха или носени като амулети. Според тълкуванията са свързани с култа към бика като символ на сила и плодовитост. Двете фигурки са сред най-известните находки на некропола и негов символ. Гроб 36.

Златни обици и халки

Късен халколит, 4600-4200 г. пр. Хр. Тънки пръстенчета от златна тел или лента с отворен край, в два размера: две по-големи вляво и по-малки в средата и вдясно. Носени са като обици, окачвани на ухото, и са част от накитите на погребаните. При някои символични погребения с глинени маски златни украшения са отбелязвали ушите, очите и устата на лицето.Гробове 5, 15, 63, 32.

Златни накрайници за фалос

Късен халколит, 4600-4200 г. пр. Хр. Златен калъф (накрайник) за фалос, който е описан в гроб 43. Затвореният, закръглен край подкрепя тази версия и сочи ритуално или символично предназначение.

Златна диадема

Късен халколит, ок. 4600-4200 г. пр. Хр. Широка лента от златен лист, оформена като обръч с триъгълен издатък в средата. Носена е на челото или закрепена върху шапка като знак за статус. Била е част от ритуалния тоалет на погребаните и е сред най-престижните украшения на некропола.

Златен модел на сърп

Късен халколит, 4600-4200 г. пр. Хр. Отгоре е голям извит предмет от златен лист с един отвор в края, а под него е по-малка V-образна плочка с два отвора. Голямият предмет се тълкува като символичен златен модел на сърп, Това е ритуален предмет, а не оръдие: изработен е от злато и не е бил предназначен за работа. Малката плочка е с отвори за закрепване и най-вероятно е била зашивана като апликация.

Златен Астрагалус

Златен модел на костица от задното коляно на агне или козле, наподобяваща зар. Обредната му функция се свързва със значението на късмета – знак за особена благосклонност на боговете и съдбата.

Златен нагръдник – пекторал

Тези нагръдници са изключително важни царски инсигнии – символи на висша светска или духовна власт и йерархия в праисторическото общество.

Украшения и предмети от минерали

Украшения и предмети от минерали – кварц (халцедон – карнеол (сердолик) и ахат) – 478 бр. мъниста – най-голямата концентрация от епохата в обект от Източните Балкани; серпентин (серпентинит); бял и жълт каолин (каолинит); малахит (над 2000 бр.); жад (jade) (с двата много трудно разграничими, но с различно минерално съдържание варианта – нефрит и жадеит). Намерена е и една пластина от обсидиан (вулканично стъкло) с произход от остров Мелос в Егейско море.

Украшения от кварц (халцедон – карнеол (сердолик) и ахат)

Украшения от черупки на мекотели

Украшения от черупки на мекотели от Егейско, Адриатическо и Средиземно море – Dentalium (над 12 200 бр.) и Spondylus gaederopus (около 1 100 бр.). Напоследък се коментира варианта мидите Spondylus да са обитавали през V хил.пр.н.е. и западното крайбрежие на Черно море поради по-топлия климат през този период. Открити са и единични находки от черупки на охлюви от клас Gastropoda, род Mollusca (Молюски). В по-нови публикации започва да присъства и името на черупки от мекотели от род Glycymeris, но без да е приложен илюстративен материал.

Огърлици от от Dentalium и Гривни от Spondylus

Големите кръгли артефакти от Spondylus с отвор в средата обичайно се наричат „гривни“, въпреки че някои от тях са с много малък вътрешен диаметър, поради което единственият вариант да бъдат носени е бил поставянето им в най-ранна възраст. В този случай при растежа на индивида гривните не можели да се свалят и са оставали постоянно на ръката, освен ако не се счупели. Във Варненския некропол са открити и множество фрагменти от Spondylus, представляващи елементи от гривни, без да са открити липсващите парчета, а в гроб No. 43 е намерена „ремонтирана“ гривна, съставена от няколко части, като местата на свързване са прикрити със златни пластини. Поради гореизложеното се предполага, че украшенията от Spondylus основно са се носили като медальони и обеци, или са се съхранявали като персонални предмети на престижа и лукса, а материалната и сантиментална стойност на подобни украшения не е намалявала дори след увреждане и счупване. Понастоящем някои учени описват подобните на гривни находки просто като „кръгове от черупки на морски миди“. Открити са и мъниста, висулки и други малки украшения, направени от парченца Spondylus.